Вървели Чапаев и Оетка в пустинята доста дълго време и на Чапаев му се доебало, обаче няма кво. Мислил, мислил и казал на Петка:
- Абе Петка, чувал съм, че тука има такива щрауси, дето като видат човек и му изкълвават мозъка, а Петка отвръща :
- И кво ?
Чапаев:
- Аз като по-вещ, ако видя, ще викна "щраус" и ще си заровим главите, за да се отървем.
Петка отвърнал :
- Ми добре !
Вървели, вървели и Чапаев се провикнал:
- Петка щрауси !
И Петка си заровил главата в пясака, а Чапаев го напънал отзад, а от под пясака Петка се обадил:
- КЪЛВИ, КЪЛВИ, ТО ДО МОЗЪКА НЯМА ДА СТИГНЕШ
Младеж къса листенцата на маргаритка и се пита:
През ХІХ век – “Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича…”
През ХХ век – “Ще спи с мен, няма да спи с мен, ще спи с мен, няма да спи с мен…”
През ХХІ век – “Мъж ли съм, жена ли съм, мъж ли съм, жена ли съм…”