На едно семейство точно посред зима се спукало цукалото. Пари няма, сметките за топло - големи и решили до пролетта да акат в трилитрови буркани.
Затоплило се времето и една вечер мъжът решил да изхвърли пълните буркани в контейнера, че нещо започвали да намирисват. Почнал той да ги пренася, но разбира се комшията, който никога не спи го видял и го питал:
- Абе, комшу, що ги изхвърляш тези компоти?
- Ами развалени са - сконфузен отговорил той.
- Давай ги насам бе, аз ракия ще варя.
- Ами вземи ги - какво друго могъл да каже човекът.
Взел всичките буркани комшията, сварил ракия и на другият ден се срещат в коридора:
- Комшу, тез компоти май веднъж са ядени.
Отива Иванчо на училище и учителката го пита:
- Къде беше вчера?
- Дядо ми умря вчера.
- Инфаркт ли?
- Не, вчера у нас имаше пожар.
- И той изгоря?!
- Не.
- Задуши се от дима ли?
- Не, като започна пожара и той скочи през прозореца.
- А-а, значи се е пребил?
- Не, пожарникарите бяха опънали платнище отдолу.
- Тогава какво стана?
- Ами, дядо ми пружинира от платнището и се върна обратно на прозореца.
- Аха, и тогава вече той изгорял или се задушил.
- Не-е, той пак скочи и пак пружинира обратно на прозореца.
- Добре, Иванчо, достатъчно. Какво се случи с дядо ти?
- Ами, застреляха го, писна им на всички от неговите скокове.