Перничанин влиза в магазин в
София, спира пред щанда с ризи и
започва да разглежда.
- Нещо за Вас, господине? - пита
продавачката.
- Искам една люлякова риза.
Продавачката оглежда щанда, вади
една лилава риза и му я подава.
- Не искам лилава, искам люлякова.
Продавачката се сепва, обръща се
назад, изважда една цикламена
риза и я подава.
- Ти майтап ли си правиш с мене?
Дай люлякова риза!!
Продавачката подава всякакви
цветове и накрая, след всички
неуспешни опити заявява:
- Съжалявам, господине, люлякови
ризи нямаме.
- Как да немате, като ги виждам.
- Къде са?
- Ей ги там, ма! - сочи оня към
купчина бели ризи.
- Но те са бели!?!!
- А, к`во , бел люляк нема ли?
Дама, изгаряща за любов, пуснала обява в месния вестник: Имам нужда от мъж, който няма да ме бие... няма да ходи по други жени и е отличен любовник. На другия ден се позвънило на вратата и тя видяла че пред нея стои човек без крайници. Ти нямаш ръце, казала тя... той отговорил: Няма да те бия. Да, ама нямаш и крака, протестирала жената. Той казал: Няма да ходя по чужди жени. Засрамена тя попитала: Как може да си страхотен в леглото в крайна сметка?, а той отвърнал Все пак, позвъних на вратата, нали?