Пред св. Петър се изправят двама души - шофьор и свещеник. Шофьорът е приет с най-големи почести, а на свещеника не обръщат почти никакво внимание. Той възмутено пита св. Петър:
- Защо не приемате и мен с почести? Целият си живот съм отдал на Господ и на религията, а този шофьор едва ли е стъпвал в черква!
- Да, но на твоите проповеди всички спяха, а когато той караше автобуса, всички се молеха.
Секретарката се облива в горчиви сълзи. Шефът, съчувствено:
- Какво има?
- Ей сегичка ми се обадиха, че мама е починала!
- Съболезнования, скъпа. Ако искате, идете си у дома, днес ще се оправим без вашата помощ!
- Не, благодаря, много сте любезен, но ще остана.
След час шефът минава да види как е секретарката.
Тя плаче истерично.
- Сега пък какво?
- Чух се със сестра си! Можете ли да си представите - и нейната майка е умряла днес!