26 октомври е празник, посветен на свети великомъченик Димитрий Солунски, роден през III в. в семейството на градоначалника на гр. Солун. След смъртта на баща му, императорът възложил неговия пост на Димитър. Той открито изповядвал и възхвалявал християнската вяра и бил много почитан от съгражданите си. За тази си дейност св. Димитър бил хвърлен в тъмница от езичниците на император Галерий и убит с копие на 26 октомври 306 г.

Мощите на светеца били положени в сребърен ковчег в малък каменен храм. Днес те се съхраняват във внушителната църква в Солун, построена през V в. върху основите на римския затвор, в който е пострадал светецът и където е бил и гробът му. Според преданието, от светите мощи течало благовонно миро и затова нарекли светеца Димитрий Мироточиви. Той е почитан като покровител на град Солун. Всяка година в деня на неговата памет там се извършва литийно шествие с мощите на Солунския чудотворец. В иконографията св. Димитър се изобразява като воин на червен кон.

Българите наричат празника Димитровден, Митровден. Той заема особено място в календара на селския стопанин, който дели годината на два основни сезона - летен и зимен. Това деление се осъществява от празниците Димитровден и Гергьовден. Според стара поговорка: ”Св. Димитър носи зимата, а Св. Георги - лятото”. В народните представи Св. Димитър е по-големият брат на Св. Георги, затова го наричат „стария светец”, „Дядо Димитър”.

Той е господар на зимата, язди червен кон, а от бялата му брада се изсипват първите снежинки. Затова се казва: ”Дойде ли Димитровден, идва и снегът” и на този ден стопаните подреждат дървата си за огрев и прибират ралото под стрехите.

източник: Novinar.bg