Именници днес са Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.

Православната църква чества паметта на първоапостолите Петър и Павел, които тя нарича първовърховни и първопрестолници, както и вселенски учители.

Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл Кифа ( на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи камък.

Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос.

Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа.

Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш", и горко се разкаял.

След възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство.

Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.

Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт.

Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.

Вярва се, че празникът се чества и за предпазване от огън, пожар, гръмотевици и град. В някои краища Павловден се празнува отделно на 30 юни и се нарича Пальовден.

В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле.

Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки ­ петровки. На някои места те се раздават като помен за умрели деца.

В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора.

Прави се и жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението.

Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно - с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често той е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака.

В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

Вести.бг