Европейската комисия предлага мащабна реформа на Frontex, която ще позволи на европейската гранична агенция да участва в депортирането на мигранти извън територията на ЕС, да наблюдава социалните мрежи и да реагира по-бързо при миграционни кризи. Планът предвижда утрояване на числеността на силите на агенцията до 30 000 служители и значително увеличение на бюджета ѝ. Предложенията обаче предизвикаха опасения за масово наблюдение и нарушения на основните човешки права, съобщава Euronews.

Реформата все още не е приета. Тя трябва да получи одобрението на държавите членки и Европейския парламент.

Депортации и извън границите на ЕС

Една от най-съществените промени е разширяването на ролята на Frontex при връщането на мигранти без право на престой. Агенцията трябва да се превърне в основния европейски орган за подпомагане на тези процедури.

Еврокомисарят по миграцията Магнус Брунер обясни, че Frontex ще предоставя подкрепа „от А до Я“. Това включва установяване на самоличността на мигрантите, организиране на полети за връщане и помощ за реинтеграцията им чрез нов координационен център.

Решенията за връщане ще останат отговорност на националните власти.

За първи път Frontex ще може да участва и в операции за връщане на мигранти между две държави извън ЕС. Това ще позволи на служителите ѝ да подпомагат депортации, преди мигрантите изобщо да достигнат европейска територия.

Агенцията ще може да участва и в прехвърлянето на хора от центрове за връщане извън ЕС към държавите им на произход. За сътрудничеството с всяка трета държава ще бъде необходимо специално споразумение.

Правозащитни организации предупреждават, че контролът върху подобни операции ще бъде по-труден.

„Комисията иска да превърне Frontex в агенция за депортации, която действа далеч отвъд границите на Европа, където злоупотребите ще бъдат по-трудни за разкриване“, каза Ифтах Коен, съдиректор на неправителствената организация Front-LEX.

Италианският евродепутат социалист Чечилия Страда сравни предложените правомощия с дейността на американската имиграционна служба ICE.

Frontex ще следи и социалните мрежи

Друг съществен елемент от реформата е създаването на специален център за онлайн наблюдение и реакция.

Неговата задача ще бъде да открива публикации, свързани с незаконно превеждане на мигранти през границите, и да предупреждава за възможни масови придвижвания към ЕС.

Предложението идва след миграционната криза през юли в испанския анклав Сеута в Северна Африка. Според посочените от Европейската комисия оценки около 80 000 души са преминали от Мароко към анклава.

Европейски представител обясни, че преди събитията в социалните мрежи са се разпространявали множество съобщения и дезинформация. Според Брюксел наблюдението в реално време би позволило по-ранна реакция.

Frontex ще може да сигнализира онлайн платформите за предполагаемо незаконно съдържание и да поиска намесата на компетентните органи.

Агенцията ще кандидатства и за статут на „доверен подател на сигнали“. Ако го получи, платформите ще трябва да разглеждат сигналите ѝ с приоритет. Решението дали дадено съдържание е незаконно обаче ще остане в правомощията на националните органи.

Тези планове предизвикаха критики от различни политически групи.

„Наблюдението на социалните мрежи създава сериозни рискове за личните данни на хората“, каза френският евродепутат от Зелените Мелиса Камара.

Опасения изрази и италианският евродепутат Сузана Чекарди от крайнодясната партия „Лига“.

„Няма да приемем борбата с трафикантите в социалните мрежи да се превърне в претекст за наблюдение на мненията на гражданите“, каза тя.

Сили за бързо реагиране при миграционни кризи

Реформата предвижда създаването на специално звено за бързо реагиране, което ще може да бъде изпращано по външните граници на ЕС при внезапно увеличаване на миграционния натиск.

Решението за разполагане ще се взема от изпълнителния директор на Frontex, но само след искане от засегнатата държава членка.

Служителите на агенцията ще продължат да действат под ръководството на националните власти.

30 000 служители и двойно по-голям бюджет

Планът на Европейската комисия предвижда силите на Frontex да достигнат 30 000 души до 2041 г. спрямо сегашните 10 000.

Постоянният състав на агенцията ще се увеличи от 3000 на 6000 служители. Към тях ще се присъединят 7000 служители от националните полицейски структури на държавите членки.

Ще бъде създаден и резерв от 17 000 служители, които ще останат в своите държави и ще бъдат изпращани на мисии само при необходимост.

За периода 2028–2034 г. Европейската комисия предлага и удвояване на финансирането на агенцията. В настоящия бюджет на ЕС за Frontex са предвидени близо 6 млрд. евро.

Агенцията ще получи възможност сама да закупува, наема и притежава съвместно с държавите членки оборудване, включително дронове за наблюдение и технологии с изкуствен интелект.

Правозащитните организации предупреждават за риск от злоупотреби

Разширяването на правомощията няма да бъде придружено от пропорционално увеличение на служителите, които следят за спазването на основните права при граничните операции и депортациите.

Според Европейската комисия числеността на този екип ще се определя ежегодно според наличните ресурси.

Неправителствени организации предупреждават, че новите правомощия могат да увеличат риска от нарушения, особено при операции извън европейска територия и при обработването на лични данни.

„Това предложение значително разширява правомощията на Frontex за проследяване, контрол и депортиране, без да въвежда по-силни гаранции за човешките права“, каза Киара Катели от базираната в Брюксел организация PICUM.

Предстои предложенията да бъдат разгледани от Европейския парламент и държавите членки. Именно там ще се реши докъде могат да се разширят правомощията на Frontex и какви механизми за контрол ще ги съпътстват.