Стотина българи получават по над 500 000 лв. на месец, има съмнения дали не крият данък „дивидент"

Националната агенция за приходите (НАП) най-сетне ще започне проверки за това дали милионерите от заплати у нас не заобикалят закона с цел да не плащат данък „дивидент“ (5%). Това става ясно от отговори на НАП до Mediapool (решение от 14 септември, б. р.) по заявление за достъп до информация за декларираните от българите доходи от труд за 2025 г.

Стотина души у нас са взимали заплата от над 500 000 лв. на месец миналата година, а на около 30 души месечното възнаграждение надхвърля дори 800 000 лв. В минали години НАП съобщаваше и на колко лева възлиза най-високата официално декларирана заплата у нас – през 2022 г. например тя беше 3.2 млн. лв. на месец, но сега данъчната агенция отказва да предоставя подобна информация.

Заплата в милиони 

От години икономистите у нас се съмняват, че най-високите официално обявени доходи от труд (вкл. по договори за управление) може да са начин за заобикаляне на плащането на данък „дивидент“. Най-накрая до същия анализ е стигнала и самата данъчна агенция, която възнамерява да направи проверки и ревизии по случая.

В момента ставката на данъка върху най-високите доходи у нас е 10%, което е по-ниско от общото облагане от 15%, дължимо, ако въпросната сума влезе в печалбата на фирмата и после се разпредели като дивидент на физическите лица, поради което се създава стимул за неплащане на данъка, става ясно от обясненията на НАП.

Данни за броя на лицата, за които е деклариран данък (ДДФЛ) върху доходите от трудови правоотношения по месеци за 2025 г.

Източник: НАП

„През 2025 г. в от страна на НАП е извършен анализ на риск от скрито разпределение на печалбата под формата на изплащане на големи заплати на свързани с фирмите физически лица. Рискът се изразява в скрито разпределение на печалбата на предприятията под формата на изплащане на големи заплати на свързани с фирмите физически лица (собственици, съдружници, управители, прокуристи, членове на управителни и контролни органи на фирмите и др. подобни лица, контролиращи фирмата, както и на техните роднини). Тези суми са значителни по размер и силно се отличават от нормалните средни заплати за висшия мениджмънт, според данни за реалните заплати в интернет сайтове за търсене и предлагане на работа. Чрез тези големи заплати, които се признават за разход на предприятието (т.е. намаляват реалната печалба) и при наличието на максимален праг на осигурителния доход, над който не се дължат осигурителни вноски се получава данъчно предимство поради по-ниската ставка на да нъка върху доходите на физическите лица (10%) спрямо 15% обща ставка при деклариране на реалната печалба и разпределяне на дивиденти (10% корпоративен данък и 5% данък върху доходите от дивиденти). Именно от това данъчно предимство, което за много големи суми достига почти 5% върху размера на изплатените доходи, се възползват задължените лица, избягвайки заплащането на дължимия данък върху доходите от дивиденти“, обясниха от НАП пред Mediapool.

От данъчната агенция допълват, че се планира в периода 2027 г. – 2028 г. да се възложат „контролни производства (ревизии и проверки), свързани с третирането на риска от скрито разпределение на печалбата под формата на изплащане на големи заплати на свързани с фирмите физически лица“.

Какви са били подоходните групи у нас през 2025 г.? 

Между 50 и 100 души на месец са получавали заплата от над 500 000 лв. на месец през 2025 г., като броят им варира от около 30 души през януари до близо 300 през декември. Петимата българи с най-високи доходи от труд са получили общо над 30 млн. лв. годишен доход през 2025 г., става ясно още от данните на НАП.

Данъчната агенция този път не е дала информация за най-високата месечна заплата, но в предходни години тя достигаше до няколко милиона на месец.

В същото време огромната част от българите са взимали заплата до 2000 лв. на месец – около 63% (към 1.6 милиона души) от всички работещи. Хората, работещи на трудов или приравнен на него договор у нас, са малко над 2.5 милиона души, като от тях около 900 000 са получавали около или под минималната работна заплата (1077 лв.) миналата година, а други около 700 000 души са взимали между 1077 лв. и 2000 лв. на месец.

През годините групата на хората, взимащи до 2000 лв. на месец, непрекъснато намалява заради вдигането на заплатите. Например през 2019 г. минимална работна заплата (която тогава беше 560 лв.) или по-малка от нея сума са получавали към 930 000 души, а до 2000 лв. са взимали към 2.2 милиона от общо под 2.5 милиона работещи тогава.

В последните години има значимо нарастване на броя на хората в междинните подоходни групи, което е отражение на тенденцията към осезаемо вдигане на заплатите.

През октомври 2025 г. в сравнение с октомври 2023 г. например с около 65% са се увеличили хората, които получават между 3000 лв. и 5000 лв. доход от труд на месец - от около 205 000 души на близо 340 000 души. Българите, получаващи между 5 000 лв. и 10 000 лв., пък са нараснали с около 53% - от около 89 000 души през октомври 2023 г. на около 136 000 души през октомври 2025 г., сочат още данните на НАП.

Данни за броя на лицата, за които е деклариран данък (ДДФЛ) върху доходите от трудови правоотношения по месеци за 2023 г.

Източник: НАП

Над 10 000 души у нас вече (към 2025 г., б. р.) взимат заплата между 20 000 и 50 000 лв. на месец, а 1 191 души получават между 100 000 лв. и 500 000 лв. всеки месец.

Освен данни за доходите от труд НАП предостави и традиционната информация за подоходните групи на базата на всички декларирани облагаеми доходи за 2025 г. (на годишна база), които включват не само заплатата, но и други доходи като например такива от наем, хонорари, граждански договори и т. н.

Данни за броя на лицата, за които е деклариран данък (ДДФЛ) върху всички облагаеми лични доходи през 2025 г. на годишна база

Цветелина Соколова