Като генератори за термоядрен синтез, повечето звезди живеят спокойно стотици милиони до милиарди години. Но в края на живота си могат да се превърнат в буйни вихрушки, издувайки черупки и струи горещ газ.

Астрономите използват пълния набор от възможности за изображения на Хъбъл за дисекция на такива луди фойерверки, случващи се в две близки млади планетарни мъглявини. NGC 6303 е наричана мъглявината Пеперуда заради външния си вид, наподобяващ две разперени крила. А мъглявината NGC 7027 наподобява насекомо с блестяща цветна метална обвивка.

И двете мъглявини съдържат необичайно големи маси от газ, което ги направи интересна двойка за паралелно изследване.

Изследователите откриват безпрецедентни нива на сложност и бързи промени в джетове и газови мехури, взривяващи звездите в центровете на двете мъглявини. Хъбъл позволява на изследователите да се приближат до разбирането на механизмите, залегнали в основата на хаоса.

Телескопът Хъбъл е снимал тези обекти и преди, но не в продължение на много години и никога преди не е използвал инструмента Wide Field Camera 3 в целия диапазон на дължината на вълните, провеждайки наблюдения в обхвата от почти ултравиолетова до почти инфрачервена светлина.

„Тези нови многочестотни наблюдения на Хъбъл дават най-пълната картина на тези впечатляващи мъглявини“, коментира водещият автор на новото проучване Джоел Кастнер от Техническия институт на Рочестър, Ню Йорк. „Когато изтеглях изображенията, се чувствах като дете в сладкарница.“