Истинската причина "знаменитостите" да се държат лицемерно спрямо изменението на климата е, защото те го искат.

Това твърди популярният журналист и автор за многобройни авторитетни издания Майкъл Шеленбергер в свой материал за Форбс.

Британската кралска двойка принц Хари и принцеса Меган Маркъл предизвикаха широко възмущение наскоро, след като изнесоха лекции за промените в климата, докато летяха по света с частни самолети.

"С близо 7,7 милиарда души, обитаващи тази Земя, всеки избор, всеки отпечатък, всяко действие има значение", пише херцогът на Съсекс в Инстаграм преди няколко дни, преди да полети, заедно с херцогинята си за Ибиса, Испания и след това - към Ница, Франция. 

BBC изчислява, че само тези два полета са произвели шест пъти повече емисии от средния британец за цяла година (!) и над 100 пъти повече от средния жител жител на африканската държава Лесото.

Приятели на Хари и Меган от своя страна, се втурнаха да защитават двойката. "Призовавам пресата да прекрати тези неверни обвинения", каза например Елтън Джон: "Представете си, че сте нападнати", писа в Туитър Елтън, "а всичко, което се опитвате да направите, е да направите света по-добро място."

Но тези защитници на знаменитостите само добавиха масло в огъня.

"Спрете да ни преподавате как да живеем живота си и го покажете с личен пример", отговори един обикновен британец в социалните мрежи.

Ако защитниците и критиците се съгласиха за нещо, то е, че целият този епизод беше катастрофа на отговарящия за пиара на кралските особи.

Но наистина ли е случайно това очевидно лицемерие на двойката? В крайна сметка знаменитостите лицемерно морализират за промените в климата и други екологични проблеми от десетилетия. Сега все по-голям брой известни личности влизат в подобна назидаваща роля.

В края на юли Леонардо Ди Каприо, Кати Пери, Крис Мартин, Хари Стайлс, Ник Джонас, Приянка Чопра и Орландо Блум летяха с частен самолет до елитна конференция на Google, за да обсъдят нови начини за ограничаване на климатичните промени. (Принц Хари изнесе реч пред публиката с боси крака.)

Същевременно "младата звезда", шведската активистка за климата Грета Тунберг преди дни плава на борда на яхта от Монако до Ню Йорк, за да даде пример за това как да живее без да отделя въглерод. В действителност пътуването й ще излъчи шест пъти повече емисии, отколкото, ако беше летяла с обикновен самолет по редовна линия.

Някои хора обясняват такова лицемерие с невежество. "Те се се возят в хеликоптери или бързи коли и след това проповядват за спасяването на света", споделя пред автора на материала вътрешен човек от обкръжението на "звездите". "Те просто не знаят, че  изгарят огромни количества изкопаеми горива."

Но е немислимо знаменитостите да не знаят, че се държат лицемерно. Общоизвестно е, че летенето със презокеански самолет води до значителни въглеродни емисии. Ако не беше така, тогава Хари и Меган нямаше да предизвикат толкова силна реакция.

Всъщност те имплицитно признаха лицемерието си. Елтън Джон купи въглеродни компенсации, за да отмени емисиите на Хари и Меган, докато говорител на Тунберг призна, че "... емисиите на парникови газове щяха да са по-малко, ако не бяхме направили това пътуване."

По-просто обяснение за лицемерието на известните личности, които морализират за изменението на климата, е, че това е начин за парадиране с техния специален статус.

Лицемерието е върховният ход на властта. Това е начин да се покаже, че човек играе по различен набор от правила от тези, които важат за обикновените хора. Лицемерието демонстрира колко относителен е конвенционалният морал.

Не може да бъдем сигурни, че херцогът, херцогинята и Тунберг са решили съзнателно да парадират със статута си. Но нито Хари, нито Меган се ангажираха никога повече да не летят със специален чартър, нито Тунберг отмени пътуването си.

Голяма част от човешкото поведение е подсъзнателно и се задвижва от вродено желание за власт, а състоянието му е една (силно социална) форма.

Елитното лицемерие е сравнително ново явление. В Древна Гърция и Рим елитите открито демонстрираха своя статус. Някой, който е "добър", е и богат, красив (здрав), силен и горд.

Възходът на християнството видимо променя това. Казват, че добрите хора са бедни, кротки и смирени - те ще "наследят Земята." За лошите хора се казвало, че са богати, арогантни и могъщи.

Християнската революция в морала е отчасти успешна. Римският император Константин преминава към християнството, елитите плащали за греховете си чрез закупуване на "индулгенции", предшественика на днешните компенсации на въглерода, а чак 1800 години по-късно човечеството направи робството незаконно.

Но най-вече царувало лицемерието. Нациите биват поробени в името на свободата и водят война в името на мира. Политическите и религиозните лидери забогатяха в името на равенството.

Едва с възхода на капитализма и необходимостта работниците да бъдат по-свободни, по-мобилни и проспериращи, обществата бяха в състояние да подкопаят езическия морал и древната институция на робството. 

Въпреки това, обществата все още освобождават "знаменитостите си" от конвенционалния морал. Искаме нашите красиви и талантливи знаменитости да демонстрират гордо своята красота, богатство и статус. Голямото търсене и четене на таблоидни вестници и списания е доказателство за това.

Защо тогава се разстройваме толкова много, когато знаменитостите морализират за изменението на климата? Защото по този начин те нарушават негласен социален договор. Можете да бъдете богати, приказни и показни, но не можете да ни кажете как да живеем. 

Знаменитостите се възползват от това, че са заобиколени от пиар-специалисти, мениджъри и агенти, на които плащат, за да не позволяват на известните личности да отчуждават плащащата им публика.

За разлика от тях, политическите знаменитости постоянно нарушават мълчаливия социален договор. Отчасти това е така, защото те забравят, че са политици, а не владетели и не са склонни да винаги да наемат маркетингови специалисти близо до тях, за да предотвратяват действия, които биха отблъснали избирателите.

Проблемът, с други думи, не е, че знаменитостите парадират с богатия си начин на живот, а по-скоро от това, че морализират за него.

Ал Гор нямаше да бъде разобличен от Асошиейтед прес за живота си в 20-стаен дом, който използва 12 пъти повече енергия от средния дом в Нашвил, Тенеси, ако не беше твърдял, че "ще трябва да променим начина си на живот, за да спрем климатичните промени."

Принц Хари не би имал проблеми с частните самолети по целия свят, ако не беше твърдял: "всяко действие има значение."

Медиите не биха имали проблем с яхтеното пътуване на Грета Тунберг, ако тя не се представяше за емблема на климатичната добродетел.

Проблемът за Грета, Хари и Гор е, че морализирането не е периферно при тяхното застъпничество за климата, а е по-скоро централно за това им прокламирано действие и позиция. Те са известни не просто с алармирането по отношение на климата, но и с това, че твърдят, че са морално превъзхождащи и дават личен пример.

В същото време и тримата показват, че е невъзможно дори и най-отдадените хора да живеят "морално", ако "морално" се дефинира като да живееш без използване на изкопаеми горива, които осигуряват почти 90% от основната ни енергия.