Вчера едни родители изпратиха на училище здраво и усмихнато момиченце, а си прибраха безжизнено телце. Други родители изпратиха здраво и усмихнато момченце, а си прибраха убиец... Всички сме потресени. Кого да посочим с пръст, кого да обвиним? Невръстните гаменчета? Родителите им? Учителите? Обществото?

Когато има жертва, винаги има и агресор. И той не е станал такъв изведнъж, за няколко секунди. Има предистория, има път, който е изминат, за да се стигне до там, откъдето няма връщане назад. И по този път е имало десетки, стотици отклонения, които водят до друг, по-добър изход. Отклонения като спорт, за да се изразходва излишната енергия. Психологическа помощ, адекватна родителска и учителска намеса. Алармиране на класа, че подобно поведение не бива да се толерира. Решения много, стига да не си затваряме очите. За жалост нищо от това не се е случило и цената на безразличието е твърде висока.

Следният текст написах по подобен повод - агресия в училище. Пускам го отново с апел към родителите да се вгледат в децата си. И ако има и най-малките сигнали, че детето е склонно към агресия или е жертва на такава, да действат навреме. Обръщам се и към учителите, които виждат подобни прояви и са склонни да ги подминат като детински игри. Към случайните свидетели, които не си правят труда да се намесят. Защото проблемът е съществувал много преди да се стигне дотук.

Цяло село е нужно да се отледа едно дете. Цяло село е нужно и за да се убие.

Момиченцето, което си отиде вчера... Не го повали болест, не го уби земетресение, не загина при катастрофа. Уби го нечие безразличие.

Ето и основните белези на децата, склонни към агресия и децата, които се превръщат в лесни жертви. Ако разпознаете в някоя от групите своето дете, вземете мерки. Веднага, не чакайте нещо да се случи. Ако разпознаете негов съученик, говорете с родителите и учителите. Не отлагайте.

Естествената реакция на всеки родител е да защити детето си. Точно затова е напълно разбираемо отрицанието, с което бихме посрещнали всеки намек, че точно нашето дете е насилникът в дадена ситуация. Не бива да се пренебрегва и фактът, че децата, били те участници или само свидетели, не винаги казват истината, понякога от страх, друг път от съпричастност или просто за да се харесат на някого. В последния случай на насилие, който ми споделиха, всички деца от класа, дори жертвите твърдят, че искат да са приятели с насилника.

Съвсем логична реакция. Децата търсят одобрението на по-силния от чист инстинкт за самосъхранение. Означава ли това, че трябва да ги оставим да се оправят сами в едно малко общество на насилие и безропотно подчинение, подобно на „Повелителят на мухите“? Не, разбира се. Тук е необходима намесата на учители и родители. Но първото, което трябва да се направи, е да се разграничат жертвите от насилниците. И да се помогне на родителите да приемат факта, че детето им е агресор. Защото ако те не са убедени, че детето им има проблем, по никакъв начин няма да съдействат за решаването му.

И така, приемаме, че сте получили сигнал от училище или от съседи, че детето ви е замесено в акт на агресия. Първо и най-важно, подходете към въпроса колкото можете по-хладнокръвно. Ако допуснете емоциите да вземат връх, няма никакъв шанс да прецените трезво какво точно се е случило. А бъдете сигурни, че ще има поне три различни версии на историята, най-вероятно и повече. Дори ако мнозинството деца сочат един виновник, все пак има шанс той да е невинен и да се прикрива истинският виновник, поради гореописаните причини – страх, съучастие, желание да се харесат. Затова не бързайте да осъждате когото и да било, а се върнете назад. Ето няколко основни белези, по които в повечето случаи можете да различите дали детето ви е жертвата или насилника.

Жертвата:

– Има ниско мнение за себе си

– Затворено дете, страни от връстниците си

– Има малко или почти никакви приятели

– Определят го като странно или аутсайдер

– При всяка възможност пропуска училище

– Често е тъжно, изпада в лошо настроение

– Възможно е да говори за самоубийство

– Избягва купони и събирания на връстниците си

– Често боледува или се оплаква от болки

Насилникът:

– Има високо самочувствие

– Обикновено е физически силен или при момичетата – чаровна и популярна

– Има социално влияние и всички го харесват

– Обикновено изисква подчинение

– Лесно се ядосва

– Не приема авторитети и трудно пасва в група

– Може да е бил в позиция на жертва преди

– Не проявява емпатия и съчувствие

– Склонен е да действа спонтанно и необмислено

– Обикновено връстниците му го приемат като лидер

Дори ако всичко показва, че детето ви се проявява като насилник, първоначалната ви реакция пак ще бъде да го защитите и оправдаете. И както вече писах по-горе, в това няма нищо странно и неестествено. Всеки родител, независимо дали е на насилник или на жертва, е склонен да предпазва детето си на всяка цена. В случая обаче, ако наистина искате да го предпазите, ще се наложи да вземете някои сериозни мерки. Агресивното поведение в училище може да ви изглежда безобидно, особено ако вашето дете не е потърпевшият, но вероятно ще има изключително опасни и неприятни последици за бъдещето му. Ето какви мерки могат да вземат родителите от най-ранна възраст, за да не възпитават у децата си склонност към агресия или съответно да им помогнат да я преодолеят.

Поощрявайте съчувствието и емпатията у децата си, учете ги да са емоционално интелигентни. Това се прави от най-ранна възраст. Когато ги боли, ги прегърнете. Когато вас ви боли, споделете с тях и поискайте те да ви прегърнат. Помагайте им да изразяват и споделят чувствата си. Наблягайте на болката, която живите същества изпитват и ги учете как трябва да избягваме да им причиняваме неприятни усещания

Ако случайно попаднете на сцена на насилие в новини или филм (редно е да избягвате такива), обяснете му колко е грозно и болезнено да се причинява това на други хора. Ако детето ви посяга да удря вас или други деца, спрете го и му обяснете:

„Представи си, ако някой удари теб така, колко ще ти е неприятно и ще те заболи.“

Това също се практикува от най-ранна възраст.

Ако детето ви вече се е проявило като агресор, обяснете му еднозначно, че няма да толерирате такова поведение. Водете с него редовни разговори по темата, без да изпадате в прекалени емоции, спокойно и хладнокръвно, но без никакво колебание.

Не поощрявайте пристъпи на гняв и нервни изблици. Не отговаряйте на виковете с повишаване на тон. Колкото по-тихо говорите, толкова повече ще ви чуват. Поставяйте условията си тихо, но твърдо и ги повтаряйте често. Колкото по-малко гняв и възмущение проявите, толкова повече ще запомни думите ви. Никога не му казвайте, че сте разочарован от него, че ви е съсипал живота или че не го обичате. Такива фрази могат да обидят и наранят детето ви, но не и да му помогнат да излезе от ситуацията. Можете да му кажете, че сте изненадан от поведението му и не очаквате да се повтори никога повече.

Когато детето ви започне да полага усилия и промени поведението си, винаги го хвалете и поощрявайте. Нека знае, че вие цените добрите му качества.

Не му слагайте етикети: хулиган, побойник, лъжец или каквото и да е. Нека разговорът винаги протича в тази насока: Знам, че ти си добро дете, но постъпката ти е грозна и неправилна и аз не мога да толерирам подобно поведение, колкото и да те обичам.

Запишете детето на някакъв интензивен спорт. Спортът дисциплинира и канализира енергията по много позитивен начин.

Настоявайте детето ви да чете книги всеки ден. Подбирайте интересни за възрастта му, но и такива, които учат да защитаваш по-слабия, да взимаш страната на доброто, да си себеотрицателен и добронамерен. После ги обсъждайте заедно.

Можете да говорите с родителите на другите деца, за да ги помолите да ви окажат съдействие и да дадат шанс на детето ви да преодолее проблема си. Поискайте от класната помощ, която да се изразява в нулева толерантност към нови актове на агресия, но в същото време и в избягване на етикети на непоправимо дете или побойник върху детето ви.

Ако чувствате, че проблемът се задълбочава и рецидивира, непременно потърсете професионална помощ. Голям процент от децата, склонни към агресия, рано или късно попадат в опасни ситуации. Не чакайте това да се случи.

Надявам се никога да не попадаме в такива ситуации – родител на жертва или родител на насилник. Но никой не е застрахован и някои го разбират по най-тежкия начин. Вземете мерки навреме, не си затваряйте очите и не забравяйте най-важното. Правилният въпрос не е: Къде сбърках! Правилният въпрос е: Какво мога да направя, за да реша проблема?

И остава един висящ въпрос - Какво правим в случаите, когато родителят отказва или е неспособен да се пребори с агресията на детето си?