Сюлейман Караман от дълго време е уредник в богато украсена арменска православна църква, построена преди повече от 100 години в истанбулския квартал Ялъ – зона, която в момента е в опасност заради безмилостната експанзия на града.

Караман, който живее с жена си в къща на територията на църквата Сурп Татеос Партогомеос, е сред стотиците жители на Ялъ, които наблюдават със смесени чувства как историческият квартал се променя пред очите им.
И докато мнозина от тях смятат, че правителствените планове за развитие близо до крайбрежието на Мраморно море ще разрушат основите на обществото им, 66-годишният Караман подкрепя прочистването.

"Има много проблеми тук", казва той и посочва дребните престъпления, извършвани от бандите в областта, където много хора живеят незаконно в остарели сгради, оставени на разрухата.

Хюсеин Устаоглу, т. нар. мухтар или ръководител на Ялъ, също подкрепя идеята за прочистване на областта, но се безпокои как промените ще се отразят на населението.

Собствеността на имотите в малката област е сложен въпрос, а хората, които живеят там, са наематели, собственици и незаконно настанили се, обяснява Устаоглу.

"Някои имоти са собственост на църковни фондации, на местната община и на Истанбулската столична община. Има жители с нотариални актове и други без".

Постоянно развитие

Много от класическите сгради от началото на 20 век из рушащите се улици на Ялъ са в безпорядък, а други са празни или пък в тях живеят хора, които са твърде бедни, за да живеят на друго място.

А сега, когато крайбрежието на Мраморно море се развива изключително бързо, историческата област е притисната от всички страни.

Кварталът е заобиколен от нефункционираща железопътна линия, транзитния център "Йеникапъ" и строителната площадка на Евразийския тунел, първата подводна магистрала на Истанбул, която ще свързва европейската и азиатската част на града.

Постоянното развитие не просто превърна крайбрежието в заградена зона, оглушавана от шума на строителните машини, но и предизвика недоволство сред жителите, които се опасяват, че животът им там ще поскъпне.

Миналата година кметът Мустафа Демир обяви, че градът е получил разрешение от Борда за опазване на културното и природно богатство да реставрира над 100 официално обозначени исторически структури в крайбрежната зона.

Той заяви, че ще бъдат построени хотели и сгради с до три етажа с гледка към брега, както и джамия, парк и подземен паркинг.

Новината бе приета добре от собствениците на имоти, тъй като това би повишило цената им, но според наемателите сумите, които плащат вече са се вдигнали и може да окаже невъзможно да останат да живеят в досегашните си домове.

Облагородяване 

През последните години населеният предимно с кюрди централен квартал на Истанбул Тарлаба, където има още по-впечатляващи исторически сгради, бе обект на план за бързо облагородяване, обхващащ жилищните и търговските сгради.

В резултат на това според критиците стотици исторически сгради са били разрушени, а много хора са били принудени да напуснат областта.

Сега е ред на жителите на Ялъ да се изправят пред реалността за облагородяването на района им. Някога дом на арменци и гърци, които завещали изящните си сгради, в областта настъпил хаос, след като първоначалните обитатели напуснали града заради политиките срещу малцинствата.

По времето, когато повечето арменци вече били напуснали, а на тяхно място се настанили кюрди от югоизточната провинция Мардин, Сюлейман Караман също се отправил на запад от провинция Батман, за да стане помощник в църквата Сурп Татеос Партогомеос.

Освен Караман и жената му, има и още 10 арменци, които живеят в района.

"Обикновено около 10-15 души идват (на църква), но ако дойдат и тези от Бакъркьой (област с голямо арменско население) стигат до 50", казва Караман, докато пали свита цигара от малка кутийка със снимка на прословутата кула Галата.

И докато Караман подкрепя прочистването на квартала, което не засяга църквата, защитена от разрушаване със закон, нещата не са толкова ясни за Йълмаз, 50-годишен кюрд, който работи в кафене в Ялъ.

Някога малък оазис в сянката на дърветата, днес кафенето предлага гледка към Евразийския тунел, а шума от пневматичните чукове нарушава предишната спокойна атмосфера. Когато строителството приключи, този шум ще бъде заменен от глъчката на трафика.

"Това място беше прекрасно. Всички известни изпълнители идваха да пеят в нощния клуб от другата страна на улицата", спомня си Илмаз. Тук се намираха някои много известни места, които бяха разрушени.

Той признава, че трябва да се направи нещо, за да се подобри вида на рушащия се квартал. По думите му обаче, ако се намираше в друга страна, кварталът не би бил в това състояние.

Въпреки надеждите му, че кафенето ще оцелее след промените, това изглежда малко вероятно, тъй като се очаква при преобразяването на Ялъ подобни места да бъдат сринати.

Срещу кафенето патици и пилета криволичат между продавачите на плодове и зеленчуци, които разтоварват стоката си от количките си.

В много отношения Ялъ е останал нещо като село в центъра на огромния град, казват жителите му. Но с подобренията в областта не липсват и страхове, че ще изчезне именно тази селска атмосфера.

Петдесет и една-годишният Мехмет дава под наем сграда, която е негова собственост в Ялъ, но живее на друго място. Той все още предпочита да прекарва дните си в квартала, където е живял в десетилетия наред и където преди време е възстановил бившия дом на свещеник от арменската църква.

Не е доволен от това, което определя като задушаване на областта от градските проекти. "Не можем да дишаме", казва той. "Били сме тук в продължение на 50 години. На кое друго място можем да отидем?"