Картината в българското образование е шарена. Сред слабите й пунктове е, че много по-лесно може да станеш студент, отколкото да преминеш от VII до VIII клас в добро училище. Това е сериозен проблем, коментира журналистът и поет Марин Бодаков в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

Бодаков се радва, че има студенти, но и че е все по-голям броят на тези, които смятат, че не бива университетите да се превърнат в търговски дружества.

Журналистът коментира и матурите след VII клас. Според него там се задават коварни въпроси, "не за друго, а за да бъде организирана една образователна индустрия, от която да се препечелва с частни уроци". 

"Оттук идва големият проблем с първокурсниците, които идват при мен и като им дам четири реда за анализ на текст, който не са изучавали в училище, по-непринудените от тях ме питат: "Ама действително ли можем да пишем това, което искаме?" От една страна имаме фамозния жанр на есето - несвързани, емоционални разсъждения, празни приказки по вечерно време. От друга страна имаме крайно сковани съчинения, в които един добър ученик, за да прокопса трябва да възпроизведе това, което очаква учителят и това, което от учителя очаква националната държава.", даде за пример още той.

У нас обучението по литература е сведено до обучение по национална история, от което губи както историята, така и литературата, добави Бодаков.

Тъжно ми е за българските учители, защото не са малко в България тези, които знаят какво правят в час и отварят децата към литературата и способността й да разширява света на един юноша, коментира Бодаков по повод новите учебни програми.

Той би искал от българските деца да излязат четящи хора - такива, които да не уседнат в една книга, а да могат да четат едно произведение през друго.