Колко от хасковските лекари имат такова защитно облекло, питат колегите им от странати

Минути след публикуването на материала „Лекари: Ебола в Хасково?! Твърде бързо убива за да ни навреди“, с Haskovo.net се свързаха специалисти, включително и такива извън региона. Те бурно оспориха лансираното според тях успокоение от официални власти и болничното ръководство, че имаме механизъм за справяне със заразата. Медиците са категорични, , че в стремежа да не се допуска паника се прекалява-нещата са далеч по-сериозни отколкото изглеждат. Не пожелаха обаче да бъдат цитирани с имената си, защото не познавали отвътре състоянието на хасковската болница, но били „готови да се обзаложат“, че и тук, както и навсякъде другаде няма елементарно материално осигуряване за посрещането на дори само на един болен.

„Чета че някои колеги се нуждаели от електронен микроскоп. Това ли е най-важното? Имат ли лекарите ви защитни облекла, с гумирани ботуши, с шлем за главата, специализирана маска за цялото лице? Изискванията за контакт с пациент с ебола е да не се вижда не кожа, а косъмче от тялото“ запита риторично лекар - епидемиолог с опит в болничната помощ. Според него със сигурност няма нито място, нито алгоритъм за обеззаразяване на вече употребени при преглед консумативи, както и обеззаразяване или унищожаване на дрехи на болния или костюмите на преглеждащия. Има ли херметически изолирана стая с контролиран въздух, където по изисквания на СЗО/световната здравна организация/ трябва да се настаняват заразените с ебола? пита медика и припомня случаят с испанска медсестра която се заразила при преглед, докато била със стандартната защитна екипировка от латексови ръкавици и маска. От днес пък стана ясно, че и щатски лекар се е заразил при това в Тексас, въпреки че там защитните мерки са къде къде по-драконовски.
Болестта наистина не се предава по въздушно капков път, но вирусът е в трахиалния секрет и се отделя при кашлица, което ще рече , че заразява от разстояние. В научните публикации пък има мнение, че при оцелял от Ебола мъж, вирусът се съдържа в спермата на мъжа. На практика, такива субекти са подвижни инкубатори на нови зарази. Заради високия контагиозен индекс, доближаващ се до 100 %/всеки пипнат-заразен/ само 1 болен може да предизвика пожар. За България шанса е още по-голям заради огромния поток бежанци и приходящи от Ази я и Африка.

„Имаше идеята влизащите в България бежанци да бъдат изолирани за 21 дни/инкубационния период на ебола/“ поясни медицинско лице с опит по темата. Това е технологично невъзможно в транзитния център в Елхово, но страшното е, че при появата на начална клиника, болестта твърде прилича на обикновен грип. И с нея ще се занимава фелшерът или терапевтът в бежанските лагери. Той едва ли ще разбере какво става, предположи колегата им, като визираше включително и себе си.

Справка в лагерите в региона показва, че в нито един от тях няма назначен инфекционист или епидемиолог, въпреки че в Харманли например има цели 7 медицински лица сред които например психолог и гинеколог.

Най-тревожното е географията на болестта, върху която ни обърна внимание друг лекар А.С. следящ изкъсо развитието на епидемията. „Има болни в Лайпциг, източна Германия. Им болни в Прага, макар и още недоказано, такъв имаше и в Сърбия. Въпрос: откъде сме сигурни че няма да има и тук. Или че болните в Германия няма да имат контакт с комшията Тошо, който гурбетчийства там и който утре с колата си може да се върне в България за половин ден“. Традиционното схващане че Еболата е с източник Западна Африка вече е остаряло. Потокът от Либерия и Сиера Леоне вече навлязъл в Етиопия където има 4-ма доказани с ебола. Уместно е да се припомни, че в България вече има бежанци от Етиопия и Еритрея, а някои стават вторични такива, след преминаване през размирната Сирия. Каквато например бе съдбата на 17-годишното сомалийче Абдула който учи в Хасковско училище. Според хипотеза на А.С. Не по-малко вероятно, а дори повече, заразяването може да стане не толкова от влизащи чужденци, колкото от наши които посещават рисковите райони. А един член на ЕС може буквално за часове и безпрепятствено, да пресече цялото разстояние от Близкия изток и Северна Африка до България, много преди болестта му да се прояви. При фериботите и нискотарифните авиокомпании пък буквално няма никакъв здравен контрол, камо ли термокамери и прочие.

Най-страшното остана за накрая: „При съмнителен пациент на Ебола в никакъв случай НЯМА да преглеждам. Никой не може да ме задължи до предоставяне на необходимото защитно облекло“ категоричен бе първия ни събеседник. Според него СЗО постановила, че лекарите трябва да имат избор и да се занимават с ебола, само ако заявят това в нарочна декларация. Което съдейки по нагласите, едва ли ще се случи в България.

Г.Христов