18 февруари е Събота Месопустна - Задушница. Задушницата преди Великия пост е обвързана с Великден, затова всяка година тя се пада на различна дата. На Задушница се отдава почит към починалите. На този ден се ходи на гробищата. Сутринта в храмовете ще бъде отслужена панихида за покойниците.

На Голямата Задушница в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост) в България за помен по традиция се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино, напоследък се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Чете се пространния молебен за упокоение на душите, който включва молитви, четения от Евангелието и апостолски текст.

На гроба обичайно свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. По време на неделната литургийна служба на Месни заговезни в Евангелското четене се споменава за Страшния съд. (Великият пост започва от понеделника след Сиропустната неделя.)

В Българския църковен календар има три големи Задушници. Това са Голяма Задушница преди Месни Заговезни, Черешова Задушница и Архангелска Задушница. Всички те са намерили място в традиционния ни календар. Това не е случайно, тъй като българите тачат паметта на своите покойници още от време оно. Не трябва да забравяме как нашите предци траки, славяни и прабългари са почитали своите мъртавци. Тези ритуали и обреди макар малко видоизменени са достигнали до нас днешните българи.

Характерното за този празник е , че на празничната трапеза за последен път присъстват ястия приготвени от месо. От този ден до Великден не трябва да се консумира месо. От Месни Заговезни започва 40 дневния Великденски пост.

Източник: news.bg