Последиците от наводненията и състоянието на язовирите продължават да са сред най-широко отразяваните теми във вестниците.

В. „Дневник" съобщава, че ремонтът на влаковите линии в наводнените региони ще струва около 3 млн. лв:
„Министърът на транспорта Ивайло Московски направи днес проверка на пораженията върху железопътната инфраструктура в участъците "Раднево-Любеново" и "Любимец-Свиленград".
Разрушеният участък край с. Бисер е почти 1,2 километра. Възстановяването му най-вероятно ще продължи един месец, смята Московски. Екипите на "Транспортно строителство и възстановяване" вече са на терена. Почти е готов свързващият път, по който да бъде осигурена доставката на необходимите материали, добави министърът.
Според Московски проблемът е сериозен, тъй като движението на влаковете от Турция към България в момента е преустановено. Съществува възможност, ако двете страни успеят да се договорят, влаковете от Турция да пътуват до Свиленград и оттам пътниците да бъдат превозвани с автобуси до Харманли, допълни министърът. За товарните превози обаче този вариант не е възможен.
По думите на Московски това е сериозен проблем, защото няколко големи предприятия вече са алармирали, че капацитетът на складовите им бази е запълнен."

„Спешно ремонтират 11 опасни язовира" - съобщава „Труд".
„11 язовира в 5 области се нуждаят от спешен ремонт, защото има опасност при предстоящото топене на снега да прелеят и да наводнят намиращи се на близо населени места, пътища и гари. Водоемите са без преливници, а основните им аварийни изпускатели не работят. Стените им са в лошо състояние, тъй като заради неизправностите са преливали и преди.
Това показват първоначалните данни от проверката на рисковите водоеми, която се прави от дружество "Язовири и каскади" към Националната електрическа компания (НЕК). Те бяха оповестени от министъра на икономиката Трайчо Трайков. Той обясни, че другата седмица ще приключи инспекцията на всички около 600 рискови водоема. Проверката започна, след като харманлийският язовир "Иваново" заля близкото село Бисер и загинаха 10 души.
Най-много - по три, са опасните съоръжения в областите Сливен и Пазарджик. Останалите язовири, нуждаещи се от спешен ремонт, са в областите Монтана (2), Смолян (2) и Кърджали (1). Един от тях е берковският "Валога", за който беше съобщено още във вторник. Там не са изпълнени предписанията за завиряване на не повече от 2,5 м. Засега обаче няма опасност водоемът да прелее, а и водите му не застрашават населени места, а само четвъртокласен път наблизо, съобщиха от областната управа в Монтана.
При евентуално преливане на яз. "Пчеларово 2" има опасност да бъде залят пътят Кърджали-Черноочене, съобщи директорът на НЕК Михаил Андонов. Заради опасност от преливане в края на миналата седмица беше източен яз. "Елена" край Харманли." - пише всекидневникът.

В. „Сега" публикува статия със заглавие „Областните управители тушират страховете около язовирите":
„Оповестените от икономическото министерство 11 потенциално опасни микроязовира не крият риск за населението. За тях ще бъдат предприети спешни мерки, под наблюдение са всички рискови водоеми, а от общините са изискани актуални данни за собствеността върху тях. Това увериха от 5-те областни управи, на територията на които са разположени 11-те водоема. От икономическото министерство съобщиха, че тези съоръжения нямат преливници или са със запушени изпускатели. Министерството досега е проверило 140 от общо 600 потенциално опасни язовира..."

„За година държавата е премахнала 145 от общо 553 незаконни сгради по язовирите" - пише „Дневник".
„От началото на миналата година, когато бе направена проверка на строителството в чашките на големите 53 язовира в страната, досега държавата е премахнала 145 незаконни строежа. Това съобщи Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) в отговор на запитване от "Дневник".
В началото на миналата година ДНСК и регионалните инспекции на екоминистерството провериха 1470 обекта около големите язовири и половината от тях се оказаха законни.
Миналата година ДНСК е започнала административни процедури за премахване на 762 строежа, но впоследствие е прекратила производствата за 170 от тях, защото собствениците им са представили документи за законност или търпимост на сградите. Всички те са със изискваните строителни книжа и са законно въведени в експлоатация - разполагат с разрешения за строеж и акт 16 или с актове за узаконяване, или са "търпими" (старите сгради отпреди 1987 г.). От строителния контрол обясниха, че мащабите и скоростта на миналогодишната проверка не позволили всеки от строежите да бъде проучен обстойно преди да се издадат констативните актове за премахване и така 170-те сгради били защитени впоследствие от собствениците.
До момента ДНСК е издала общо 553 заповеди за премахване на безспорно незаконни строежи. От тях 276 са влезли в сила, а 258 се обжалват. Реално съборените сгради досега са 145. Малка част от съборените - 10 незаконни строежа са били доброволно премахнати. В съда са паднали 11 от заповедите за премахване, показа справката.
Година след проверката няколко общини все още не могат да разплетат 35 от случаите на незаконно строителство, констатирани от строителния контрол и съдбата на строежите все още е под въпрос. Те ще бъдат премахнати, само ако общинските администрации потвърдят, че са нередовни.
Най-много са премахнатите незаконни постройки около яз. "Ивайловград" - в т.нар. "Весело село" - 100 сгради досега, от общо 169 заповеди за събаряне. Други 18 ще бъдат принудително разрушени, а заповедите за 49 се обжалват и делата не са приключили. Две от делата обаче са завършили в полза на собствениците и съдът е отменил събарянето..." - се казва в публикацията.

Законът за конфискацията на незаконно придобитото имущество също е сред водещите теми на всекидневниците.

„Със 121 гласа "за", 70 "против" и 10 "въздържал се" парламентът прие на първо четене законопроекта на управляващите за конфискация на незаконно придобитото имущество. Отхвърлен беше проектът, внесен от ДПС.
По време на дебата, продължил през целия пленарен ден, основен аргумент на опозицията срещу закона на ГЕРБ беше, че той създава рискове за преследване и репресии на неудобни политически опоненти или на икономически субекти, които трябва да отстъпят своето място в полза на други.
Сегашният вариант на законопроекта предвижда праг от минимум 250 хил. лева разминаване между доходи и реално имущество, който да може да се ползва за повод за проверка. Друга корекция спрямо отхвърления миналото лято проект на бившия правосъден министър Маргарита Попова е минималният проверяем срок, в който имуществото е придобито, да бъде намален от 25 на 10 години." - информира „Дневник".

„Законът за конфискацията прекоси парламентарния рубикон" - пише "Сега".
„Законът за отнемане на престъпното имущество, предложен от ГЕРБ, прекоси на първо четене парламентарния рубикон след близо четиричасов хаотичен дебат в полупразната пленарна зала. В подкрепа на ключовия закон освен мнозинството застанаха повечето независими и двама от "Синята коалиция". Отхвърлен бе алтернативният закон на ДПС, който бе подкрепен от БСП, неколцина независими и повечето сини.
Според проекта на ГЕРБ имущество вече ще може да се отнема само на базата на повдигнато от прокуратурата обвинение и без да има присъда по наказателно дело. Такъв е смисълът на т. нар. гражданска конфискация. Процедурите по отнемане ще се задвижват от комисията за установяване на незаконно придобито имущество. Когато дадено лице бъде привлечено като обвиняем, комисията може да започне проверка и да наложи обезпечителни мерки, ако установи, че имуществото е придобито по престъпен начин. Самото отнемане ще се извършва от граждански съд. За да има основание да се отнеме имущество, несъответствието между стойността му и нетния доход на разследваното лице трябва да е минимум 250 хил. лв. Органът ще може да прави проверки в рамките на 10-годишен давностен срок. Както "Сега" вече писа, така на практика се амнистира престъпното имущество преди 2002 г." - продължава всекидневникът.

„И без влязла в сила присъда държавата ще има право да отнема имущество на лице, което е привлечено като обвиняем по наказателно производство. Това решиха депутатите, които след повече от 4 часа дебати приеха на първо четене Закона за отнема на незаконно придобито имущество, внесен от ГЕРБ...
На практика процедурата ще се задейства, след като едно лице е привлечено като обвиняем за някое от изброените в законопроекта престъпления. Сред тях са тероризъм, участие в организирана престъпна група, отвличане, склоняване към проституция, трафик на хора, кражба, грабеж, длъжностно присвояване, неизгодна сделка, наркотици, укрити данъци. Така проверката за несъответствие между имуществото и доходите на лицето ще започва само при повдигане на обвинение, а процедурата ще тече паралелно с наказателното производство.
Хората ще трябва да доказват законността на доходите си за 10 години назад при разлика от 250 000 лв. между притежаваното и доходите им.
„Очакването към подобен закон е да подобри съпротивителната сила на държавата срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи, да допринесе за възстановяването на на общественото очакване за справедливост, на върховенството на закона и доверието в институциите, в частност и към съдебната система", заяви министърът на правосъдието Диана Ковачева по време на дебатите.
„Бих желал да чуя от вас следната декларация, за да получите подкрепата на мен и на моите колеги. Съгласни сме вместо когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по наказателен кодекс, да се сложи текстът: „когато е повдигнато обвинение срещу лицето пред съда", обърна се лидерът на ДСБ Иван Костов.

„В досега действащия закон проверката започва с привличането на едно лице като обвиняем. Проверката, която установява дали това лице изобщо има имущество", отбеляза и Красимир Велчев от ГЕРБ. „Защото ако се чака повдигането на обвинението с обвинителен акт и внасянето му в съда, от привличането на едно лице като обвиняем, може да мине година, година и нещо. Нали се сещате, че за това време това имущество вече няма да го има", акцентира в дебата Велчев.
„Явно не сте схванали, че производството по гражданска конфискация продължава дори и в случаите, в които на обвинения е четена оправдателна присъда", посочи в Мая Манолова от БСП..." - пише „Стандарт".

Вестниците в четвъртък продължават да следят и темата за шистовия газ.

„Управляващите готвят промяна в мораториума върху шистовия газ, и то точно преди идването на шефа на "Газпром" Алексей Милер за преговори по новия дългосрочен договор за доставка на синьо гориво, пише в новия си брой в. "168 часа". Това става дни след посещението на американския държавен секретар Хилари Клинтън и съветника по енергийни въпроси в Белия дом Ричард Морнингстар, който прикани кабинета да си помисли върху забраната.
Формален повод за преразглеждането й ще е, че с нея се забранява проучването на всички видове газ и нефт. Ще направим комисия и ще изследваме този проблем, но никой досега не е казал, че е забранен даден добив, коментира пред вестника зам.-шефът на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов. Според Иван Иванов от ДСБ мораториумът реално спира всички сондажи на нефт и газ. Временната парламентарна комисия, която ще се занимае с този проблем, щяла да излезе с предложение какво трябва да се промени в нормативната база, за да се гарантира опазването на околната среда, животът и здравето на хората, казва Иванов. Той прогнозира, че до 6 месеца мораториумът ще бъде вдигнат и след добра разяснителна кампания мнението на обществото може да бъде променено.
"Шистовият газ за в бъдеще ще се ползва навсякъде. От мораториума печели "Газпром" с високите си цени. Така че изходът е премахването му", коментира Димитър Иванов от Движение за енергийна независимост.
Подготовката на промени в мораториума ще се използва като силен коз при предстоящите преговори с "Газпром". По неофициална информация руската страна ще предложи цената на 1000 куб. м газ да е около 500 долара. В САЩ е 77 долара, но там е и най-големият добив на шистов газ. Вчера пък Николов уточни пред "24 часа", че парламентът не се отказва от забраната за проучване и добив на шистов газ. Задачата на временната комисия била да проучи дали с него не се забранява конвенционалният добив на подземни изкопаеми, на нефт и газ." - информира „24 часа".

В. „Дневник" също помества публикация по темата:
„В рамките на три месеца парламентарна комисия ще проучва законите и технологиите в други държави за добив на подземни богатства по различни методи и ще предложи поправки във връзка с проучването и добива на такива суровини. Проекторешението вече е подготвено от зам.-председателя на групата на ГЕРБ Валентин Николов, но още не е внесено в деловодството на парламента.
Макар и още в рамките на намеренията, проекторешението стана повод за противоречиви тълкувания, и то не между управляващи и опозиция, а между инициаторите от групата на ГЕРБ и икономическия министър Трайчо Трайков. Още от вчера Трайков обяснява, че дебатът за проучването за шистов газ в България ще бъде възстановен и ще се води именно в бъдещата парламентарна комисия. Валентин Николов обаче каза пред "Дневник", че темата на комисията не е шистовият газ, а новите методи за добив на всякакви подземни богатства при защита на екологията, като приетият мораториум за проучване за шистов газ по метода на хидравличния удар със сигурност ще остане.
"Според мен ще бъде възобновен дебатът за шистовия газ, ще се постараем да представим на обществото истината такава, каквато е. Това е ценен ресурс за енергийната независимост на България, ако можем да го използваме безопасно, не виждам защо не", каза Трайков по-рано пред ТВ7. Той отбеляза, че се създава парламентарна комисия, целта на която е в разумен срок, без бързане да разгледа всички най-нови анализи на български и чуждестранни експерти в икономиката, енергетиката, екологията.
Действително при дискусиите около мораториума в парламента нямахме достатъчно информация, целта на комисията ще е да получим повече факти от различни специалисти - БАН, Минно-геоложкия университет, да проучим законодателствата в САЩ и в Европа, каза зам.-председателят на групата на ГЕРБ. По думите му целта е да се намерят законодателни решения по принцип за това какви са регулациите в България при навлизане на нови технологии за добив на подземни богатства. Не можем за всеки отделен случай да реагираме с мораториум или разрешение, трябва да имаме общи правила, допълни Николов."

В. „Труд" отделя място на друга „енергийна" тема:
„ЧЕЗ преговаря за продажба на мажоритарния пакет акции от електроразпределителното си дружество в България. Това съобщиха пред "Труд" запознати с преговорите.
От "ЧЕЗ България" вчера отказаха коментар, като насочиха въпросите към централата в Чехия.
Ако сделката стане, това ще е вторият голям инвеститор в енергетиката ни, който напуска България. В края на миналата година немската E.ОН продаде дружеството си, обслужващо енергийната мрежа в Североизточна България.
През април Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще се опита да стартира продажбата на миноритарните дялове на държавата от "ЧЕЗ България" и "Е.ОН България". Ведомството се надяваше да прибере най-много пари от 25-процентния държавен дял именно в "ЧЕЗ България".
В края на м.г. продажбата на държавния дял в "ЕВН България" донесе на хазната 92 млн. лева."

Всекидневниците съобщават и за вероятността земеделският министър Мирослав Найденов да бъде съден заради решението за продажба на дървесина чрез Софийската стокова борса.

„Даваме днес на прокурор министър Мирослав Найденов заради скандала с дървата за огрев, съобщиха от БСП.
Той бил нарушил грубо закона за стоковите борси и тържищата с решението за продажба на дървесина чрез Софийската стокова борса, което да се извърши от предварително посочени 6-има брокери, обявиха левите депутатки Корнелия Нинова и Меглена Плугчиева.
Тези 6-има от общо 50 лицензирани брокери за търговия с дървесина били избрани без търг или конкурс. . "При обща стойност на дървесината 300 млн. лв., 3-годишни договори и 0,2% комисиона в най- големия студ и насред кризата българските граждани трябва да платят 1,8 млн. лв. на фирми, приближени до властта", възмути се Нинова. Явно това не е достатъчно на министъра, защото в задължителните указания за продажбата, които е утвърдил, повишава възнаграждението на борсовите посредници от 0,009% на 0,2% от стойността на договора, и то платими преди сключване на борсовия договор, каза още лявата депутатка.
Тя обвини министъра и в лъжа. Съобщил, че заради скандала е спрял търга, но справка вчера по обед от електронната страница на борсата показала, че вече са търгувани 31 хил. куб. метра. Нинова даде списък на 6-имата брокери, избрани да продават държавната дървесина. Това са "Ого" ЕООД на Огнян Боржуков, "Симеф" ООД на Любомир Ефремов, "Феникс ЛВ" ЕООД на Петър Узунов, "Меркант" ЕООД на Орлин Лилкин, "Аякс София" ЕООД на Павел Иванов и "Ромашка" ЕООД на Георги Лайков. Проверка на "24 часа" показа, че съпругата на шефа на "Симеф" Любомир Ефремов е сестра на Васил Симов, председател на Управителния съвет на Софийска стокова борса (виж карето).
Неофициално депутати се хващаха на бас, че една фирма ще изкупи дървесината, а после ще я препродава - разложката "Балканстрой".
50% от дървата ще се продават чрез борсите, а останалите - на търгове, заяви министър Найденов. Решено било да се включат и стоковите борси в Русе и Пловдив.
"Няма нарушение на закона, обясних го вече на г-жа Нинова, но очевидно тя не е разбрала", коментира Найденов. Той е помолил шефа на комисията по стоковите борси Едуард Стойчев да присъства на днешната първа сесия на борсата в София, на която ще се продават дърва. При предишни сделки комисионата била 1%, заяви министърът. На борсата няма да се предлагат дърва за огрев, а само технологична дървесина за мебели, строителство и пр." - пише в. „24 часа".

В. „Стандарт" също помества публикация по темата:
„Депутатката от БСП Корнелия Нинова обясни, че е нарушен законът за стоковите борси и тържищата по начина, по който са избрани шестте фирми да продават на стоковата борса. „Пускаме сигнал до прокуратурата, даваме Мирослав Найденов на прокурор", категорична е Нинова. Социалистите искат проверка извършено ли е престъпление по начина, по който са избрани шестте фирми, които да търгуват дървата на стоковата борса.
„Представили сме документи, които доказват нашата теза - писмо от Мирослав Найденов до стоковата борса, с което се иска да му се посочи кои фирми да изпълняват сделките; отговор от стоковата борса, в който поименно са изброени шест фирми, за част от които имаме съмнения, че са приближени до ръководството на борсата и до властта", каза Нинова."