По линията на два закона - Закона за защита при бедствия и Закона за водите - този, който отговаря за Министерството на вътрешните работи трябва да понесе наказание и отговорност за неизпълнението им и случилото в село Бисер.
В Закона за ДАНС е записано, че язовирната стена на язовир Иваново е част от критичната инфраструктура на България, обясни бившият съветник на шефа на ДАНС Алексей Петров по време на пресконференция, в която участва в качеството си на експерт по национална сигурност, заедно със специалисти по геодезия.
Той обясни, че критичната инфраструктура е свързана с живота и здравето на хората, и която, ако бъде нарушена, предизвиква сериозни последици, какъвто беше случаят в село Бисер.
По думите му село Бисер е една илюстрация на възможностите, които притежават хората, които трябва да се занимават с бедствените ситуации.
„На кметицата на село Бисер трябва да й се сваля шапка, защото тя е видяла опасността, но не е имала никаква възможност за действие.", каза Алексей Петров.
Той посочи, че в случая е липсвало предписание за авариен план, чието изготвяне е задължение на МВР.
„Кризиснят щаб в селото се състоеше от половината правителство, даже някои медии съобщиха, че и министър Цветанов бедства", посочи Алексей Петров, който заяви, че е притеснен от начина, по който се оповестяват потенциалните опасности, като природни бедствия, включително и от еврокомисар Кристалина Георгиева.
Начинът, по който се поднася пред обществото за предстоящи опасности, е насаждане на страх, смята Петров.
По думите му държавните институции трябва да си поемат ангажиментите.
Алексей Петров обясни, че още през 2008 г като служител на ДАНС е работел с представители на Асоциацията на геодезическите фирми, като тогава, заедно със специалистите, са разработили методика за установяване на критичната инфраструктура.
Тя е свързана с националната сигурност и трябва да се взима под внимание мнението именно на тези специалисти от геодезическите фирми, смята Алексей Петров.
Той посочи, че трябва да се изготвят оперативни планове за действие в аварийна ситуация - което е работа на МВР.
Мишо Настев - председател на Асоциацията на геодезическите фирми, отбеляза, че язовирите би трябвало да бъдат следени за деформация поне веднъж годишно. Това, по думите му, обаче, не се прави.
Той посочи, че около 2000 малки язовира в България се смятат за безконтролни.
Настев е убеден, че не е вярна информацията, че не се знае точният брой на язовирите у нас.
Броят им според него може да се разбере с точност в рамките на един ден от Министерството на земеделието и е необходимо незабавно да се сформира група, която да направи регистър на язовирите.
Специалистите са категорични, че за да се знае точният брой на язовирите трябва да има кадастър. От години обаче действията за кадастъра не се финансират, защото реформата по кадастъра е спряла.Изготвянето на такъв регистър ще струва 15-20 млн. лв. на държавата, смята геодезистът, което се равнява на 3 км. отсечка от магистрала.
dnesplus.bg
