До 3 седмици ще стане ясно дали ще се строи АЕЦ „Белене“, каза премиерът Бойко Борисов на 12 януари 2012 г. в студиото на „Денят започва“ по БНТ. И изброи критериите: “Бъдеще, цена, безопасност, ефективност и пак бъдеще“.

Още тогава можеше да се прогнозира, че ще има ново отмятане от обещанието- не поради някакви прагматични белези, по които можеше това да се отгатне, а просто от опит. Както се казва, рече ли Борисов „добър ден”, трябва да погледнете през прозореца дали случайно няма звезди- нищо , че е пладне.

Трите се седмици минаха и никой не го попита какво става. По навик. Знае се, че няма смисъл. Той ще ни осведоми, когато сам реши. И няма да обяснява защо за пореден път не е спазил едно публично дадено обещание. Ако целта му е да ни накара да свикнем и да не се учудваме, значи е избрал вярното средство: непукизма. Очевидно действа ефективно, защото вече никой не му вярва и съответно той може да си говори каквото си иска.

Съответно направо не е новина заявлението на заместника му Симеон Дянков, който ни подготвя да преглътнем факта, че сме излъгани. Според него се очаква ново удължаване на преговорите за АЕЦ „Белене“ . Казва го пред БНР от позицията на преговарящ в Москва, което прави внушението още по-убедително.

Има нива на управленската подигравка. Вече ни качват на по-високо с обобщението на Дянков от днес, че срокът за окончателното решение за руския проект в Белене бил отлаган толкова пъти, че няма да е кой знае какво да ни стане ако бъде отложен пак. Иначе казано: какво толкова, лъгали сме ви и пак ще лъжем, щом ни търпите. Защото сега трябвало да се вземе предвид икономическата ситуация. Като че ли преди 4 седмици, когато Борисов обеща развръзка, нямаше „икономическа ситуация”.

Вицепремиерът дори назова жизнерадостно приблизително точната бройка на увъртанията: „Вече мисля, че сме на седмото или осмото продължение, така, че – да, вероятно ще има нужда от допълнително време“.

Затаете дъх- с колко седмици скача във времето напред новото отлагане? Понеже сега най-важното е да се реши дали страната ни има нужда от такъв проект и дали той е финансово издържан (какво откритие за „най-важното” в последния момент!), това щяло да стане ясно през втората половина на тази година.

Обаче вярвате ли? Защото почти невероятната по своята разтегливост склонност към протаканията на важните решения на властта ще бъде вече на крачка от изборите – още една , две лъжливи прогнози и ще дойдат. Ако целта е „горещият ядрен картоф” да бъде прехвърлен на следващо правителство, това звучи направо предателски към избирателите на ГЕРБ, на които косвено заявяват по този начин, че няма да имат свое правителство, щом ще го наказват да върши затлачената работа на сегашното.

Кой знае, може наред да е Дянков да излъже и вместо „през втората половина” на годината да има още някакъв друг хоризонт - да речем много по-рано, края на април, във връзка с годишнината от катастрофата в Чернобил, превърналата съветската централа в ядрена бомба поради „човешка грешка”.

Какво пък, човешко е да се греши и в този смисъл нашите управляващи са доказали своята безбрежна човечност.