През последните дни получавам стотици писма срещу Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА).
Напълно съм съгласен с протестите, въпреки че не приемам ултимативния тон на някои от писмата. Впрочем еднаквите текстове и честотата на съобщенията напомнят на ботнет – автоматично разпращане на писма от адреси, чиито собственици дори и не подозират за това. За сведение, в ЕП има предложение на Европейската комисия ботнет да се криминализират, което аз приемам с ентусиазъм.
Притесненията на много хора по отношение на АСТА са напълно основателни. Аз няма да подкрепя ратифицирането му от Европейския парламент, независимо, че българското правителство реши да се присъединим към него.
Проблемите с това многострадално споразумение са много. По предложение на няколко страни текат тайни преговори от 2008 г. насам. Обществеността е информирана само от случайно изтекла информация и заради това няма нормален обществен диалог. Освен това споразумението предвижда създаване на нов международен орган, който да следи за неговото прилагане. Този орган е извън съществуващите структури на ООН.
Една от най-опасните за мен разпоредби е отговорността на интернет доставчиците по отношение на съдържанието на информацията, качвана в интернет. На тях се възлага да шпионират и да докладват, ако имат съмнения за фалшифицирани продукти или нерегламентирано ползване на продукти, защитени с авторски права. Това им дава право да следят всяко писмо или влизане в сайт, което е недопустимо, а в страни с печална слава на полицейски държави като България, тази вратичка може да стане голям проблем. Освен това се очаква интернет доставчиците да не дават достъп до сайтове, които предлагат фалшифицирани стоки или от които може да се свалят различни продукти, защитени от авторски права като филми, песни, игри и т.н.
Много правни въпроси остават неясно решени, което може да доведе до незаслужени репресии и цензура в интернет. Прилагането на АСТА би ограничило силно използването на софтуер с отворен код и различни апликации, което е изключително недалновидно и несправедливо. Да не говорим за техническите трудности, които ще възникнат за създаване на филтри за съдържанието или за установяването дали дадена стока е фалшифицирана или не.
Моля да бъда разбран правилно – аз съм за спазване на закона, включително и за защитата на авторските права в интернет. Това обаче следва да става като се използват и насърчават технологиите, а не като се ограничава достъпът до тях.
На първи октомври 2011 година 8 страни: САЩ, Канада, Япония, Нова Зеландия, Република Корея, Сингапур, Австралия и Мароко, подписаха споразумението, а на 26 януари тази година – още 22 страни членки на ЕС, включително България, също се присъединиха. За да влезе в сила, споразумението, трябва да бъде ратифицирано от поне шест от подписалите го държави. То ангажира само страни, които са го подписали и ратифицирали.
За да се присъедини, България има две възможности. Първата е Народното събрание да ратифицира споразумението. Втората е, то да стане част от европейското законодателство – това означава след като вече е подписано от Европейската комисия, да бъде ратифицирано и от Европейския парламент. Съмнявам се това да стане, като имам предвид огромното мнозинство, с което ЕП отхвърли този договор преди няколко месеца.
Какво би било достайното решение? За мен най-добре е Народното събрание да не ратифицира споразумението или пък правителството да си оттегли подписа от него. Второто може да стане по всяко време и би спасило министър Трайчо Трайков от жалките му опити да твърди, че е поискал подкрепа от правителството за подписа под споразумението, но всъщност не го подкрепя съвсем, а пък и то нямало да проработи в България…. Да не го е подписвал тогава. На министър Трайков най-малко подхожда да подражава на патрона си по лицемерие и по непостоянство по важни за страната въпроси.