Боян Юруков

Едно от най-ужасяващите неща може би е да се събудите сутрин и да осъзнаете, че крадци са обрали дома ви докато спите. Разхождали са се, тършували са и са ви наблюдавали на един дъх разстояние. Прочетете това и може би ще се почувствате по същия начин.

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

• ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на „кражба“ в интернет
• ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика
• ACTA се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне „Големият Брат“ на тези проекти – ACTA. Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации. Повече за последствията на ACTA ще намерите в блога на Нели, която следи случая отдавна.

Ето и лошата новина – България вече е подписала споразумението. Това стана вчера в Токио, като посланика ни е бил упълномощен от кабинета на 11. януари. За жалост, не съм запознат с процедурата на одобрение, но се надявам да трябва ратификация от парламента, за да имаме шанс да го спрем. Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA, но въпреки това Комисията е сложила подписа си в Токио. През юни се очаква да бъде внесен за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен, за да спрем това безумие. Пейо съобщи, че дори докладчикът им днес е подал оставка в знак на протест срещу тайното придвижване на всички решения и умишленото избягване на всякаква прозрачност.

Не знам всички факти. Не съм изчел цялото споразумение, което до скоро дори не беше публично. Анализите се базираха предимно на изтекла информация. Това не е просто търговско споразумение, а над-правителствен и извън-съдебен пакт. Без да навлизаме в конспиративни теории, можем спокойно да го наречем и таен, тъй като почти никакви детайли около дискусиите не са известни. В Полша имаше масови протести срещу това, че страна им е подписала. У нас, както и в много други държави, дори не сме чували за него. Приоритетът сега е да проверим дали не късно да го спрем, как можем да го спрем, кой и защо е решил да се подпише това от името на България. До няколко седмици трябва да започнем да пишем на депутатите и евро-депутатите ни да гласуват против споразумението. Ако си мислите, че отпорът срещу SOPA е бил пресилен, то той въобще няма да бъде достатъчен за това, което ни готвят сега.

И не, въобще не съм параноичен. Просто чета, виждам и се опитвам да разбера. Пробвайте го докато ви е още позволено.

За повече информация: Блогът на Нели, StopActa, Wikipedia, обяснението на ЕК, решението на кабинета ни от ноември и други статии за ACTA.