Странна гледка е забилият нос във водата гигант "Коста Конкордия"! И до момента остава недокрай ясно как можа да се стигне до тежката катастрофа край брега на Тоскана. Достатъчно сигурни ли са подобни плаващи "замъци"?
Аварията фатално напомня за трагичното потъване на "Титаник" преди сто години. Тогава корпусът на смятания за непотопяем кораб е поразен от айсберг. А при актуалния случай с "Конкордия" фатална роля изиграват скалите пред италианския остров Джилио, пробили стоманената обвивка. И в двата случая критиките са основно срещу капитаните, чието небрежно отношение води до потъването на океанските гиганти както тогава, така и сега. Но все пак днешното техническо равнище е много по-високо, отколкото преди сто години. Въпреки това катастрофата на "Коста Конкордия" не беше предотвратена.
Въоръжени до зъби с техника и пак безпомощни
"Модерните презокеански кораби често притежават по-високотехнологично оборудване от самолетите", казва експертът Матиас Йонас от Федералната служба по мореплаване и хидрография. Навигационното оборудване включва както електронни морски карти, така и радар, ехолот и автоматични системи, които самостоятелно поддържат курса на корабите. "Уредите обаче не са съвсем лесни за обслужване, което може да се превърне в проблем, ако съответните членове на екипажа проявяват невнимание", посочва Йонас.
Радарът и ехолотът така и така не биха могли да идентифицират своевременно подводните скали при остров Джилио. Радарът принципно функционира само над водата, а ехолотът, който е в състояние да открие пречките в дълбочина, не върши работа, ако препятствието се намира под определен ъгъл. "Има и по-съвършени уреди, но те струват милиони и се използват само при специални случаи, например при търсенето на мини", обяснява Йонас.
А как стоят нещата с надеждността на електронните морски карти? Капитанът на "Коста Конкордия" Франческо Скетино твърди, че скалите, на които се е натъкнал лайнерът, не били обозначени на картата. "Независимо от това дали твърдението му отговаря на истината или не, подобен проблем наистина би могъл да се появи", казва Йонас. Подобни "бели петна" в картографията никога не могат да бъдат изключени.
Нови правила за сигурност
Наличието на подобни пропуски трябва обаче да е добре известно на всеки опитен мореплавател. При всички положения той не бива сляпо да се осланя на техниката, а добре да преценява рисковете. Матиас Йонас изтъква, че това е задача на капитана, с която командирът на "Коста Конкордия" очевидно не се е справил.
Остава въпросът дали след сблъсъка със скалата е можело да се избегне напълването на кораба с вода. Лайнерът е почти нов - едва на шест години - но оттогава насам изискванията за сигурност са били нееднократно завишавани. "От 1 януари 2009 година са в сила нови правила за сигурността на пътническите кораби", обяснява Щефан Крюгер от Техническия университет в Хамбург.
Това означава, че построените оттогава насам круизни кораби би трябвало да бъдат още по-сигурни, например на базата на по-големия брой водоустойчиви пластове. "Въз основа на тези правила днешните пътнически кораби би трябвало да бъдат по-устойчиви и в случаи като този с "Коста Конкордия" да могат да удържат а водния напор", предполага Крюгер.
Място за паника няма
Още един пример за затегнатите изисквания за сигурност са така наречените правила "Safe Return to Port" (Сигурно завръщане в пристанището). Те гласят, че при авария корабите трябва да са в състояние да достигнат най-близкото пристанище на собствен ход, като за целта трябва да разполагат с резервни двигатели.
По принцип построените напоследък круизни лайнери са с още по-висока степен на сигурност спрямо своите предшественици. Но дори и по-старите модели не могат да се характеризират като несигурни, убеден е експертът Крюгер.
