Всекидневниците продължават да следят темата за руските претенции за обезщетения заради излизането на България от проекта „Бургас-Александруполис".

„Моите уважения към господин Шматко, пожелавам му весела Коледа и честита Нова година. Един лев няма да вземат за "Бургас-Александруполис."
Това каза премиерът Бойко Борисов по повод изявлението на руския министър на енергетиката Сергей Шматко, че Русия ще изчисли разходите по проекта за строителство на петролопровода и ще ги представи за погасяване на София, която неотдавна обяви, че прекратява участието си в проекта." - съобщава в. „24 часа".

„В началото на месеца България обяви, че се отказва от проекта, защото е икономически неизгоден. След това излязоха информации, че Гърция се опитва да върне страната в проекта, като е склонна да преговаря за условията.
По Коледа министърът на икономиката Трайчо Трайков заяви, че оттеглянето на България от проекта няма да навреди на газовите преговори с Русия, защото тези разговори били изцяло на търговска основа." - припомня в. „Дневник".

Вестниците отразяват още идна тема с продължение - реакцията на археолозите, обвинени от правителството, че саботират строителството на магистрали.

"От 2008 година насам археолозите от страната подаваха информация на Агенция "Пътища" какви обекти има по магистрала "Струма" и колко струва тяхното проучване. Почти нищо не се случи след това". Това обяви доц. Людмил Вагалински - директор на Националния исторически институт към БАН.
Археолозите реагираха бурно още в петък миналата седмица, след като от стенограма на последното правителствено заседание се видя, че министри обвиняват историческите музеи в участъците на бъдещите автомагистрали, че "изнудват" Агенция "Пътна инфраструктура" и бавят строителството на магистралите с археологическите си проучвания.
Чиновниците от различни нива подвеждат своите министри, а оттам нататък се подвежда цялото правителство, заяви доц. Людмил Вагалински. "Много често в последния момент се сменят трасетата. Археолозите не са уведомени за това. Съответно се появяват нови обекти за проучване. Моето впечатление е, че са подведени министрите и от болната глава се прехвърля на здравата", заяви Вагалински. Като основна причина за забавяне на строителствата той посочи проблемите с отчуждаване на имоти по трасетата на магистралите.
Вагалински отбеляза, че археолозите изпълняват стриктно Закона за културното наследство и проучват трасетата на бъдещите магистрали, но заради сменящите се трасета Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) искало проучване на обекти - културно наследство, в последния момент." - пише „Дневник".

В. „Труд" също цитира позицията на археолозите по повод на стенограмата от заседанието на правителството:
„В документа министрите Вежди Рашидов и Лиляна Павлова ги обвиняват в "рекет" и "извиване на ръце", премиерът Бойко Борисов допълва, че "им знае номерата", а културният министър нарича Института за паметници на културата "бардак". Както "Труд" вече писа, според министърката на регионалното развитие и благоустройството археологическите музеи в Шумен, Кюстендил и Перник "саботират строителството" на споменатите магистрали. А колегата й Рашидов заявява, че е крайно време Националният археологически институт с музей към БАН (НАИМ) и Етнографският музей (също към БАН) да минат към културното ведомство.
Археолозите недоумяват как е възможно да се смесват темите за строителството на магистралите и налагащите се по закон спасителни археологически проучвания с промяната в статута на музеите. Според учените забавянето на строителството на "Хемус" и "Струма" е не по тяхна вина, а заради непрекъснатите промени на трасетата на магистралите, заради късното осведомяване на археолозите от страна на Агенция "Пътна инфраструктура" и драстичното закъснение на процедурите по отчуждаване на частни имоти.
През миналата седмица учените са регистрирали нови обекти - многослойно селище и един античен некропол, по трасето на "Струма", близо до Дупница. Селището заема около 300 м по осевата линия на магистралата и за проучването ще са необходими поне четири-пет месеца. То обаче може да започне едва през пролетта и да завърши до ноември 2012 г., твърдят археолозите.
"Категорично отхвърляме обвиненията, изнесени в стенограмата на сайта на Министерския съвет", пише в специална декларация ръководството на БАН. Колкото до преминаването на споменатите археологически музеи в Шумен, Кюстендил и Перник от БАН към МК, в нея се подчертава, че те са регионални исторически музеи и са към съответните общини, а не към академията, и са подчинени методически на Министерството на културата."

Вестниците поместват и публикации за трагичния случай в Русе, при който безработен астрофизик се самозапали.

„57-годишният Румен Гетов се заля със запалителна течност, завърза се с метално въже за лъвовете на Паметника на Свободата и се самоподпали...
Румен Гетов е бил служител в обсерваторията „Рожен" до 1998 година. Тогава се прибира в Русе и започва работа в Агенцията за проучване и поддържане на Дунав /АППД/. Уволнен е, но е обжалвал, а съдът го възстановил на работа. През 2003 година напуснал доброволно и започнал работа в БАН. През 2007 година отново се опитал да се върне на работа в АППД, но не го приели. След това работил като охранител няколко месеца, а сега бил безработен, разказаха съседи. Пред тях твърдял, че преживявал с по 2 лева на ден." - пише „Стандарт".

„Русенски физик се самозапали след серия съдебни дела" - гласи заглавието на публикация във в. „Труд".
"Прелей ми малко бензин в това шише, всяка капка ми е важна." С тези думи астрофизикът Румен Гетов помолил съседа си Петко да му сипе гориво няколко дни преди Русе да осъмне с новината, че мъж се е самозапалил край Паметника на свободата в центъра на града.
В понеделник овъгленото тяло на 57-годишния Гетов бе открито, овързано с телове зад един от лъвовете на паметника. Районът се наблюдава денонощно от видеокамери.
"Беше страшна гледка, когато видях записите", каза пред "Труд" шефът на общинския отдел по сигурността Емил Кирилов. На кадрите се виждало как малко след 4 часа сутринта Гетов се качва на паметника. Седял близо час и разглеждал снимки и документи. После се овързал към лъва, лиснал върху себе си бутилка бензин и се самозапалил. Докато пристигнат охранители и полицаи, мъжът издъхнал в адски болки.
"Приятели сме от деца, съученици сме. Преди няколко дни се засякохме на пазара и Румен ме накара да потърсим заедно синджир, който да издържа до 500 кг", потресен е русенецът Цветан Ангелов. - Румен превъртя преди няколко години, но не съм предполагал, че ще свърши по този кошмарен начин", добави Ангелов.
Румен Гетов често говорел на съседите си от блока на ул. "Ангел Кънчев", че ще се запали и им забранявал да отварят на призовкари. Според комшии точно заради съдебната му сага от 7 дела безработният учен не издържал и сложил край на живота си.
Гетов живеел с болната си майка Йорданка, която е на 91 години. Баща е на три деца. До 1998 г. Румен Гетов работел в обсерваторията на връх Рожен, след което се върнал в Русе, спомнят си негови познати. Започнал да работи в метеорологичната агенция, която всеки ден изготвя данни за нивото на река Дунав. Уволнили го, той завел дело, спечелил го, но предпочел да постъпи в София в Института по геофизика към БАН. Преди 4 г. се прибрал пак в Русе и искал да се върне в агенцията, но му отказали. Започнал работа като нощен пазач по строителни обекти, но и оттам бил уволнен." - се казва в публикацията.

Всекидневниците съобщават и за риска, на който са изложени 3000 жени у нас заради некачествени силиконови импланти.

"Около 3000 българки са с опасни френски импланти, които са застрашени от спукване. Това обясни националният консултант по пластична хирургия доц. Димитър Евстатиев.
Става дума за имплантите на френската  фирма „Поли имплант протез", които през 2010г. бяха забранени, защото се оказа, че силиконовият гел в тях не е медицински. „Това обаче не бива да е повод за паника на всички жени, които са правили някаква корекция на бюста си", подчерта доц. Евстатиев. Той посъветва всички дами, които са си поставили импланти през последните години да проверят при хирурга си или в документацията на протезата какъв е видът им. Ако той обаче е от „Поли имплант протез" задължително трябва да се посъветват с лекаря си какво да предприемат. Вариантите в случая са два или премахване на имплантите или постоянен профилактичен контрол, но това е избор на самата жена и въпрос на лекарска преценка. Ако не бъдат премахнати опасните импланти, жените на които са им поставени ще трябва на всеки шест месеца да се преглеждат с ехограф при специалист поради опасноста от спукванве и инфекция след това, обясни още доц. Евстатиев." - пише „Стандарт".

В. „24 часа" също цитира доц. Евстатиев:
„Експертът обясни, че проблемът идва от недобросъвестността на производителя, който първоначално покрива изискванията, а след това сменя медицинския гел с технически. „Има и промяна в обвивката, което води до увеличена честота на спукванията. Последствията - предизвикване на възпаления", обясни доц Евстатиев.
Той цитира и съобщение на френското здравно министерство, в което става ясно, че в Холандия са пуснати същите опасни импланти, но под друго име и за момента не е ясно колко е тяхното количество...
При наличието на спукване се махат и двата импланта, не само повреденият, обясни експертът."

В. „Дневник" цитира изследване на „Отворено общество", според което българите не подкрепят съществуващата здравна система:
„Населението в България не подкрепя съществуващата система за здравеопазване...
Данните сочат, че пациентите не показват разбиране към съществуващия модел за здравно осигуряване. Едва 25% от респондентите подкрепят системата с един общ здравен фонд, който гарантира лечението. Други близо 25% предпочитат наличието на лични сметки и зависимостта на осигуряването от обемите в тях, 19% подкрепят комбинацията общ здравен фонд и лични сметки, 20% не могат да преценят коя алтернатива да изберат, а близо 11 % залагат на пълното отпадане на системата със здравни вноски.
Посочените данни са от национално представени изследвания сред населението, проведени от ИОО през месец февруари и юни 2011 г.. Данните за медицинските специалисти са от национално представително изследване сред медицинските специалисти в страната, което изследва човешките ресурси в здравеопазването, осъществено през месец септември 2011.
В останалата част от Европейския съюз също обаче не липсвали критики към тамошните здравни системи. "И те са изправени пред същите въпроси, които са в основата на проблемите в здравеопазването у нас - застаряващо население, ръст на хората с хронични заболявания, увеличаващи се публични разходи за здравеопазване, нужда от гъвкави здравни услуги, предизвикателства с мотивирането и задържането на специалистите в сектора и все по информирани пациенти", казва Десислава Кузнецова, координатор на програма "Управление и публични политики" към института.
По думите й за разлика от България обаче в Европа предизвикателствата пред здравеопазването са не само фокус на активни обществени дискусии, но и приоритетни области на действие и политики от страна на правителствата."