Освиркващият човек все повече ще бъде част от политическия пейзаж в България и по света, заяви политологът Иван Кръстев в коментар за отминаващата година, когато за първи път протести имаше и в България.
Какво се случи през 2011 г. ще научим най-вероятно през 2013, 2014, 2015 година, каза още пред Нова телевизия Кръстев.
2011 г. се оказа дълга година. Едно от нещата, които заслужават да се припомнят е, че списание "Тайм" обяви, че човек на годината е протестиращият човек. 2011 е годината, когато е имало най-много хора на улицата – в Арабския свят, в Лондон, Мадрид, Русия, САЩ, добави Кръстев.
"Една от големите изненади за мен беше на колко много места протестираха млади хора, които живеят на различни места, по различен начин.", казва Кръстев.
"И специално случаят на Европа, ако погледнете протестите в Мадрид, ако погледнете протестите в Лондон, мнозина се опитваха да разказват това, което се е случило през 2011 година като едно повторение на 1968 година. Но всъщност разликите са повече от приликите. Ако през 1968 година млади хора излизаха на улицата и казваха, че не искат да живеят в света на родителите си, сега Вие виждате млади хора, които казват – искам да живея като родителите си, но не ми позволяват това, искам да имам социалната сигурност, която родителите ми са имали, искам да имам доходите, които са имали."
Другото, което си заслужава да се припомни от отминаващата година, е ядрената авария във "Фукушима" в Япония", посочи политологът. Тя промени изцяло начина, по който германската държава реши да гледа на своята енергетика, припомни Кръстев.
За България Кръстев каза, че колкото по-малка е една страна, толкова по-малко тя се интересува от това, което се случва извън нея, също и толкова малко неща зависят от нея. "При нас външният свят винаги идва, за да оправдае нещо, което се случва вътре", категоричен е Иван Кръстев. Той подчерта, че се надява през 2012 година да започнем да се интересуваме малко повече какво се случва извън нас .
За кризата, политологът заяви, че немците за 10 г. замразиха заплатите си, за да увеличат конкурентоспособността си. "Защо непременно очакваме, че немците трябва да платят на гърците. България има основание да не иска да участва във финансовия пакт на ЕС и то е, че България е бедна страна. Ние леко залитаме с истерии като това, че България може да бъде модел за подражание - имаме финансова дисциплина, но продължаваме да сме най-бедната страна в ЕС", обясни Кръстев. Според него, драмата на малките държави е, че нито техните успехи са само техни, нито техните провали са само техни.
Кръстев прогнозира, че 2012 не е годината, в която икономическата криза ще завърши. "Най-вероятно през 2012 г. икономическата криза ще стигна по-висока точка за Европа.
Тази криза е различна от Голямата депресия през 30-те години и кризата през 70-те г. на XX век. Сега хората не се доверяват. Новият модел на правене на политика е пораждане на доверие.
А 2012 нека да бъде годината на замислящия се човек, пожела политологът.
2011 г. се оказа дълга година. Едно от нещата, които заслужават да се припомнят е, че списание "Тайм" обяви, че човек на годината е протестиращият човек. 2011 е годината, когато е имало най-много хора на улицата – в Арабския свят, в Лондон, Мадрид, Русия, САЩ, добави Кръстев.
"Една от големите изненади за мен беше на колко много места протестираха млади хора, които живеят на различни места, по различен начин.", казва Кръстев.
"И специално случаят на Европа, ако погледнете протестите в Мадрид, ако погледнете протестите в Лондон, мнозина се опитваха да разказват това, което се е случило през 2011 година като едно повторение на 1968 година. Но всъщност разликите са повече от приликите. Ако през 1968 година млади хора излизаха на улицата и казваха, че не искат да живеят в света на родителите си, сега Вие виждате млади хора, които казват – искам да живея като родителите си, но не ми позволяват това, искам да имам социалната сигурност, която родителите ми са имали, искам да имам доходите, които са имали."
Другото, което си заслужава да се припомни от отминаващата година, е ядрената авария във "Фукушима" в Япония", посочи политологът. Тя промени изцяло начина, по който германската държава реши да гледа на своята енергетика, припомни Кръстев.
За България Кръстев каза, че колкото по-малка е една страна, толкова по-малко тя се интересува от това, което се случва извън нея, също и толкова малко неща зависят от нея. "При нас външният свят винаги идва, за да оправдае нещо, което се случва вътре", категоричен е Иван Кръстев. Той подчерта, че се надява през 2012 година да започнем да се интересуваме малко повече какво се случва извън нас .
За кризата, политологът заяви, че немците за 10 г. замразиха заплатите си, за да увеличат конкурентоспособността си. "Защо непременно очакваме, че немците трябва да платят на гърците. България има основание да не иска да участва във финансовия пакт на ЕС и то е, че България е бедна страна. Ние леко залитаме с истерии като това, че България може да бъде модел за подражание - имаме финансова дисциплина, но продължаваме да сме най-бедната страна в ЕС", обясни Кръстев. Според него, драмата на малките държави е, че нито техните успехи са само техни, нито техните провали са само техни.
Кръстев прогнозира, че 2012 не е годината, в която икономическата криза ще завърши. "Най-вероятно през 2012 г. икономическата криза ще стигна по-висока точка за Европа.
Тази криза е различна от Голямата депресия през 30-те години и кризата през 70-те г. на XX век. Сега хората не се доверяват. Новият модел на правене на политика е пораждане на доверие.
А 2012 нека да бъде годината на замислящия се човек, пожела политологът.
Източник: dir.bg