Българите имат възможност да изберат пряко президент и вицепрезидент за пети път в демократичната си история.

Досега българите са посочвали своя президент пряко четири пъти, като постът е заеман от трима - Желю Желев, Петър Стоянов и настоящия държавен глава Георги Първанов.

С приемането на Конституцията на 12 юли 1991 година в България е установена Република с парламентарно управление, съпроводено с въвеждане на институцията Президент на Републиката като държавен глава.

Непосредствен предшественик на настоящата президентска институция е "Председател (президент) на Републиката", въведена с промените в Конституцията от 1971 г., които са приети през април 1990 г. от 9-то Народно събрание. На този пост са избирани: Петър Младенов на 3 април 1990 година от 9-ото Народно събрание и Желю Желев - на 1 август същата година от 7-ото Велико народно събрание.

Първият държавен глава, посочен пряко от хората, е Желю Желев. Той печели втория тур на президентския вот на 19 януари 1992 година, а негов вицепрезидент е Блага Димитрова, като близо година и половина по-късно - на 30 юни 1993 година, тя подава оставка.

На 3 ноември 1996 година за президент на страната е избран Петър Стоянов, а негов вицепрезидент е Тодор Кавалджиев. За да бъде издигнат за кандидат-президент, Стоянов печели вътрешнопартийни избори. Той встъпва в длъжност на 22 януари 1997 година.

Пет години по-късно - на 18 ноември 2001 година, за президент вотът на хората определя Георги Първанов. Негов вицепрезидент е Ангел Марин. Първанов встъпва в длъжност на 22 януари 2002 година.

Печелейки и следващите избори през есента на 2006 година, Първанов става първият държавен глава с два мандата на поста.