Перспективата България да получава природен газ от Азербайджан е сред водещите теми на съботните вестници.
„Първият природен газ от Азербайджан ще може да потече за България през 2013 г. Това съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който се срещна в Баку с азербайджанския министър на промишлеността и енергетиката Натиг Алиев. Българският енергиен холдинг и гръцката компания ДЕПА се ангажираха пред министър Трайков да завършат строителството на междусистемната газова връзка България - Гърция през 2013 г., а не през 2014 г., както е предвидено по Пътната карта. Второто условие за осъществяване на доставките за България е сключването на междуправителствено споразумение между Азербайджан и Турция за транзита на природен газ." - информира „Дневник".
По същата тема в. „Труд" пише:
„Първият неруски природен газ може да бъде доставен в България през 2013 г....
Ускоряването на плановете е станало възможно след договореност между Българския енергиен холдинг и гръцката компания ДЕПА междусистемната газова връзка България - Гърция да е готова до 2013 г., а не през 2014 г." Всекидневникът цитира изказване на министър Трайков: "Тези доставки са важни и за цяла Югоизточна Европа заради създаването на конкуренция, която води до по-ниски цени за потребителя. Азербайджан също е заинтересуван, тъй като намира нови пазари." „Има азерски газ за България извън количествата, предвидени за "Набуко". Министърът на икономиката Трайчо Трайков получи това уверение от президента на Азербайджан Илхам Алиев.
Ще можем да ползваме договорените 1 млрд. куб. м азерски газ след изграждане на връзките с газовите системи на Турция и Гърция. Така ще има още един доставчик и още маршрути. Според Алиев най-логичният път на азерското гориво към България е през Турция. Азербайджан преговаря с Анкара за условията за транзитиране на горивото през нейната територия." - пише „24 часа".
Вестникът помества и публикация, свързана с прякото потребление на природен газ, в която се съобщава, при 20 на сто от станциите за метан има опасност от експлозии. „19 метанстанции затвори дирекция "Държавен технически надзор" заради фрапиращи нарушения за безопасност. Иначе казано, при тях има опасност да гръмнат или да се запалят. Надзорът, който е към Държавната агенция по метрология и технически надзор, провери всичките 89 станции за компресиран природен газ в страната. Това е станало след взрива на метанстанция в Пловдив на 8 юни. Бутилки и съдове под налягане в 28 метанстанции са работили, без да са регистрирани и да са минали първоначален технически преглед. Газови съоръжения и инсталации са използвани без инвестиционният им проект да е съгласуван с техническия надзор. В 8 станции съоръженията са с изтекъл срок за техническия преглед." - се казва в статията.
Със запазено място на страниците на печата е предизборната тематика:
„Наблюдатели на изборите ни като в третия свят" - пише „Труд".
„Изборите ни за президент, кметове и общински съветници на 23 октомври ще бъдат следени от наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ) и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Практиката е да се наблюдават изборите в страни от третия свят и в такива с неукрепнали демократични традиции.
Екипът на ОССЕ е от 11 души. Те са от Германия, САЩ, Русия, Полша, Канада, Италия, Финландия, Латвия.
Наблюдателите от ПАСЕ пък са 34-ма. Те са от Великобритания, Унгария, Украйна, Италия, Латвия, Гърция, Македония, Полша, Франция, Русия, Белгия, Австрия, Черна гора, Португалия, Румъния, Азербайджан, Чехия, Дания, Ирландия, Испания. От Министерството на външните работи напомниха, че поканата към наблюдателите от ПАСЕ е дошла от председателката на Народното събрание Цецка Цачева. Още през март от БСП и ДПС изпратиха писмо до Цачева с апел на изборите да има чуждестранни наблюдатели. Поводът на опозицията тогава бе, че вътрешният министър Цветан Цветанов оглави предизборния щаб на ГЕРБ." - припомня вестникът.
В. „Дневник" извежда темата за финансирането на предизборната кампания.
„Правилата за публичност на финансирането на предизборната кампания преди деня на вота, заложени в изборния кодекс, може и да не сработят. Това стана известно при представянето на единния регистър за даренията на партиите, който Сметната палата ще поддържа по време на официалната кампания до следващите местни и президентски избори. Според кодекса партиите и инициативните комитети "в хода на предизборната кампания трябва да изпращат на Сметната палата новопостъпилата информация" за дарения или безвъзмездно ползване на помещения и автомобили, която да се публикува в единния публичен регистър, поддържан от одитната институция.
Конкретен срок за това обаче не е посочен, а изборният кодекс казва, че за "неуредените въпроси" се прилага законът за политическите партии. Според него партиите трябва да оповестяват в публичния регистър на интернет страниците си даренията в срок да 14 дни от постъпването им.
Сметната палата дава възможност на участниците в изборите да й изпратят информацията за дарителите, сумите и прочее до 24 часа след балотажа, тоест до 31 октомври. На практика така спонсорите на кандидатите могат да станат известни едва след изборите, макар идеята на кодекса да е публичност на финансирането в реално време." - се казва в публикацията.
В. „Стандарт" насочва вниманието към кампанията на управляващата партия:
„Четата на ГЕРБ от кандидати за кметове на общини и села във Врачанско започна кампанията си от палубата на кораба "Радецки". "От днес съм само в качеството на шеф на предизборния щаб на партията", заяви Цветан Цветанов пред 75-те претенденти за управленци в региона. Той се прибрал в 3 ч. през нощта срещу петък от Брюксел, гушнал най-малката си дъщеря София, целунал средната - Василена, прегърнал съпругата си Деси и ги предупредил, че през следващите 30 дни ще го виждат рядко.
