Съдбата на проекта АЕЦ „Белене" отново е на страниците на вестниците в четвъртък.

„Националната електрическа компания (НЕК) не смята, че предложената от руската "Атомстройекспорт" пътна карта за строителството на АЕЦ "Белене" може да бъде оформена като договор с правни последствия."

Това отговориха днес от българското държавно дружество на руския си партньор, който миналата седмица предложи проекти за пътна карта и за нов анекс, с който споразумението за строителството на централата да се удължи до края на 2011 г." - пише „Дневник".

„От НЕК повтарят позицията си, че постигането на окончателно споразумение с "Атомстройексторт", която беше избрана за строител на централата още през 2006 г., зависи от резултатите от пазарните проучвания, оценката на риска и окончателното уточняване на финансовите параметри на проекта. В писмото отговор се казва още, че НЕК се надява продуктивните дискусии във финансовата работна група да бъдат възстановени." - се казва още в статията.

По същата тема в. „Стандарт" отбелязва, че постигането на окончателно споразумение и подписване на договор за АЕЦ "Белене" зависят от резултатите от преговорите на работната група., както и от „завършването на пазарните проучвания, проучването на риска и разходите по проекта, и окончателното уточняване на финансирането и неговите параметри".

"В този смисъл първоначално посочения от НЕК срок 1 септември 2011 година, в който да бъдат договорени подробни графици и срокове за движението на проекта "Белене", вероятно няма да бъде спазен." - цитира всекидневникът писмото на НЕК , в което се уточнява, че работата на финансовата работна група е затруднена поради забавяния от страна на "Атомстройекспорт".

Сред най-широко отразените теми е внасянето в съда на делото срещу експремиера Сергей Станишев за разгласяване на държавна тайна.

„Станишев отърва затвора, ще мине с глоба за изгубени секретни документи" – се казва в заглавието на публикация във в. „24 часа".

„Прословутото дело срещу бившия премиер Сергей Станишев за изгубените 7 секретни документа от Министерския съвет най-после влезе в съда.

Вчера, след близо 20-месечно разследване, прокуратурата внесе предложение за освобождаване на лидера на БСП от наказателна отговорност. Очаква се съдът да му наложи глоба, която по закон може да е от 1000 до 5000 лв." - пише всекидневникът.

"Станишев беше обвинен за изгубването на седем секретни доклада: три от ДАНС, два от МВР, един от министъра на отбраната, и един от НАТО.." - припомня „Дневник".

"Заради чистото съдебно минало на бившия премиер и наказанието за престъплението, за което ще е подсъдим, прокуратурата предлага той да бъде освободен от наказателна отговорност и само да бъде глобен." - уточнява всекидневникът.

„Както се очакваше прокурорите са внесли в съда предложение експремиерът да бъде наказан с глоба. Те предлагат той да бъде освободен от наказателна отговорност за разгласяване на държавна тайна. Дали такава санкция ще бъде приета, ще реши съдът, когато гледа делото." - пише по същия казус „Стандарт".

„Съдът трябва да прецени дали докладите са изчезнали именно от неговия кабинет, докато е заемал премиерския пост. Прокуратурата повдигна обвинение на соцлидера още през юли м. г. Според тезата й в секретното деловодство на Министерския съвет документите с гриф "Секретно" не са се върнали по вина на Станишев." - гласи интерпретацията на „Труд".

„Документите били връчени на Станишев лично и срещу подпис в периода от 4 ноември 2005 г. до 10 септември 2009 г." - пише „24 часа".

„Докладът, който "лоялният гражданин" Алексей Петров даде на премиера Бойко Борисов през октомври 2009 г. , обаче не е сред тях. Той само стана повод за скандала, твърди източник, запознат с разследването." - уточнява вестникът.

„Още след като стана обвиняем, Станишев заяви, че е нелепо бивш премиер да бъде съден като деловодител. Той бе категоричен, че е предал всички документи в секретното деловодство на Министерския съвет. А в интервю за столичен вестник той цитира и показания на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, че му ги е предал, "но той просто не ги е отметнал".

Преди две години по подобен казус бе оправдан бившият вътрешен министър Румен Петков. Той бе обвинен, че е осветил като сътрудник на ДАНС бившата барета Алексей Петров." - припомня в. „Сега".

Регистрацията на партиите за предстоящите избори също е сред водещите теми на вестниците.

Вестник „24 часа" цитира изказване на говорителя на Централната избирателна комисия Бисер Троянов по повод на обвиненията от ДПС, че комисията дискриминира партията и че там се е оформила нова тройна коалиция между ГЕРБ, „Атака" и БСП:

„За ЦИК не е проблем да публикува протоколите от решенията си, но няма такова задължение и изискване според закона... Когато политическите партии не са доволни, могат да обжалват, а след това последно решава Върховният административен съд."

„Според Троянов в протоколите на ЦИК няма нищо тайно и тревожно за членовете на ЦИК. „За това как са гласували, се посочва на конкретно предложение - колко са „за" и колко са „против", няма поименно изброяване на членовете как са гласували", посочи той. Троянов допълни, че за ЦИК няма проблем да приеме наблюдатели от ОССЕ, за което настояват от ДПС." - пише в. „Труд".

Вестникът цитира и другия говорител на ЦИК Ралица Негенцова:

„Досега нито една ЦИК от 90-та година насам не е публикувала протоколите си. ЦИК е администратор на лични данни и когато се публикуват решения... ЦИК е колективен орган и като такъв съобразно закона комисията би могла да вземе решенията само с мнозинство и без такова решение не може."

От своя страна в. „Дневник" информира, че Върховният административен съд е отменил решенията на Централната избирателна комисия за заличаване на регистрацията за местните избори на 7 политически партии.

„От заличените 12 формации - основно заради нарушения при внесените подписки със задължителните 7 хил. гласа, седем обжалваха във върховния съд, който отмени решенията на ЦИК за заличаването им." - уточнява всекидневникът.

„Съдът е постановил, че ЦИК е била длъжна да даде указания на партиите да попълнят своите подписки, тъй като това е бил единственият им пропуск. Въпросните формации обаче подадоха документите си в последния възможен момент. Според Изборния кодекс в тези случаи организациите се регистрират, а впоследствие регистрацията им се заличава, в случай че има нередности в документите им и не се предвижда възможност за отстраняване на пропуските. 7-те партии имат срок до днес да представят допълнителни подписи. До вчера само варненското движение "Нашият град" е спазило изискването и е подало допълнително 5000 парафа на избиратели." - пише в. „Сега".

Вестникът отделя място и за друга актуална политическа тема в статия, озаглавена „Цветанов плаши с безредици като в Лондон, ако му орежат бюджета".

"Не Симеон Дянков е човекът, който ще каже как се разпределя бюджетът на страната!", отсече Цветанов след заплахата да получи по-малко от милиард за силовото ведомство през 2012 г. Но вчера отрече да има конфликт между него и финансовия министър." - обобщава всекидневникът.

„Вътрешният министър Цветан Цветанов показа, че смята да брани бюджета на МВР за 2012 г. с всички сили и средства. Ден след като през медиите нападна финансовия министър Симеон Дянков заради намерението му да намали парите за сектор "Сигурност" за сметка на средствата за наука, Цветанов атакува с още един "силен" аргумент.

"Не смятам, че темата сигурност трябва да превръщаме в тема за едно свободно говорене в публичното пространство, защото виждате какво се случи например във Великобритания. Българското правителство и парламентът са тези, които определят бюджета на страната", заяви министърът. И посочи, че всяко едно от министерствата дава своите предложения за бюджета, МС ги гласува и внася в парламента." - се казва в публикацията.

„Палежите и разграбването на магазините в английската столица тръгнаха, след като полицията уби младеж. В този смисъл не е ясно как подобно нещо може да се случи тук, ако се намалят парите за МВР" - коментира всекидневникът.