Google се изписва с грахчета днес. Причината са ... 30 000 растения грах, от които се ражда съвременната генетика.
Растенията били засяти в манастирска градина в Бърно в течение на осем години. С тях едим монах, който в добавка бил отличен математик и много повече от любител-градинар, извършва експерименти по кръстосване. Грегор Мендел успява да установяви закономерностите на наследяване на редица признаци: оцветяване на семената, конфигурация на обвивката им, багра на цветовете и др. По този начин той наистина поставя началото на генетиката като наука.
Днес се навършват 189 години от рождението на „бащата на генетиката”. И ако грахчетата не са ви достатъчно общочовешки значими, нека си припомним, че малко по-късно същите принципи се приложиха спрямо хората, но това е една друга тема. Все пак има допирни точки между грахчетата и арийската раса, която пък беляза 20 век. Така става, когато войнстваща идеология започне да прилага научни открития. Все пак се сещам за един прекрасен резултат от експериментите за получаване на чиста арийска раса - така е родена Фрида от АББА, която е най-известното от 11000 "деца на войната" в Норвегия.
| Грегор Мендел. Илюстрация: wikipedia.org |
Ето и законите на Мендел, но ги има и във всеки учебник по биология за 10 клас:
1. Закон за доминирането
При кръстосване на индивиди, които се различават по една или няколко двойки алтернативни белези, в първото хибридно поколение се получава еднообразно потомство. Еднообразието е резултат от доминирането - от всяка двойка белези се появява само доминантният.
2. Закон за разпадането
Във второто хибридно поколение се проявяват и рецесивните белези. Нарушава се еднообразието на хибридите. Белезите се разпадат в отношение 3:1 за всяка алтернативна двойка.
3. Закон за независимото комбиниране
Алелите на различните гени се комбинират в гаметите на хибридите от първото хибридно поколение, независимо от това дали са доминантни и рецесивни. В резултат на случайното оплождане между гаметите белезите,определяни от различните гени, се унаследяват независимо един от друг и се комбинират по всички възможни начини.
Има и втори вариант на законите на Мендел:
1-ви закон на Мендел: при кръстосване на организми с противоположни признаци потомството в първо поколение е еднообразно. При съешаване на кръстоските от първо поколение (F1) помежду си във второто поколение (F2) се получава разпадане в съотношение 3:1, т.е. 75% от потомството е с доминантния и 25%-с рецесивния признак.
2-ри закон на Мендел: при кръстоските от първо поколение настъпва разпадане на признаците в точно определено отношение (3:1) за всеки признак.
3-ти закон на Мендел: при гаметогенезата през мейозата поради случайното разпределяне на наследствените фактори, в гаметите по теория на вероятностите може да попадне само фактор А или а.
4-ти закон на Мендел: при кръстосване на организми , които се различават по два или повече признака, тези признаци се унаследяват независимо един от друг, като се комбинират във всички възможни съчетания.
Мира Захариева
