Имущественото състояние на хората във властта е сред водещите теми на вестниците във вторник.

„Дневник" посочва, че както и миналата година президентът Георги Първанов и заместникът му Ангел Марин са декларирали спестени средства само от заплата. Държавният глава е заделил 15 000 лв. с 5000 лв. повече отколкото през миналата година.

Вицепрезидентът Марин е вписал в декларацията си същата сума, получена като трудово възнаграждение. Той обаче има и банков влог, в който държи 4000 лв, също с произход "заплата". В същото време посочва, че е изтеглил заем от 32 000 лв.

Премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Цветан Цветанов се уведомили Сметната палата, че нямат промяна в имущественото си състояние в сравнение с 2009 г.
Семейството на другия вицепремиер Симеон Дянков е пренасочило голяма част от своите спестявания от банкови депозити в акции на американски компании. Инвестициите са на името на съпругата Каролин Фройнд, като притежаваните от нея акции в общо 19 компании струват 291.9 хил. лв. по цена на придобиване.
Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев не е декларирал нови имоти или доходи извън заплатата си като министър. В декларацията си е посочил влог на съпругата си от 76 134 лв. от дивидент и доходи извън основната й работа от 43 480 лв.

Съпредседателите на "Синята коалиция" Мартин Димитров и Иван Костов декларират, че нямат промяна в имущественото си състояние за миналата година спрямо 2009 г., посочва още „Дневник".

Ахмед Доган е обявил влог от над 1,2 млн. лв., констатира в. „24 часа".

„Лидерът на ДПС Ахмед Доган е сложил скандалния хонорар, който взе за консултации по "Цанков камък", на влог. Това става ясно от декларацията му до Сметната палата." - пояснява всекидневникът, като отбелязва, че при повечето министри няма промяна в имущественото състояние.

Според в. „Сега" голяма част от депутатите заработват солидни суми извън заплатата  си от парламента.

„Законът не забранява това, стига да не влизат в конфликт на интереси с дейността си като народни представители. Най-активни и добре платени се оказаха депутатите от управляващата ГЕРБ." - се казва в коментар по темата. 
Депутатът Лъчезар Иванов е получил доходи „от друга стопанска дейност" през 2010 г. в размер на 128 505 лв. На влог той разполага с 78 000 лв., но същевременно е взел ипотечен заем от 98 000 лв.

„Кредитен милионер си има парламентът." - обявява в. „Стандарт"

Депутатът от ГЕРБ Румен Стоилов, съгласно имотната му декларация в Сметната палата е с осем дълга към банки на различни суми. Общата стойност на задълженията му е 1,682 923 лв. Отделно съпругата му Татяна има кредит от 700 034 лв.

Вестникът допълва, че лидерът на "Атака" Волен Сидеров дължи 40 000 лв. заради кредитна карта. Шефът на РЗС Яне Янев трябва да изплати същата сума, но заради две кредитни карти от по 20 000. Заем на същата стойност е взела и председателката на  парламента Цецка Цачева.

Шефката на правната комисия Искра Фидосова също плаща лихви по кредитната си карта на стойност 37 бона. Тя си е купила и кола - "Фолксваген Пасат" за 13 900 лв. и е получила 32 772 евро от застраховка "Живот".

Червеният Димчо Михалевски изплаща лизинг от 56 бона, а  независимият Корман Исмаилов е е взел кредит от 51 585 евро.

Случаят с председателя на Софийския градски съд съдия Владимира Янева също е масово отразен в печата.

„Владимира Янева е в болница и ще бъде изслушана от комисия на Висшия съдебен съвет, когато здравословното й състояние позволи." - съобщава в. „Сега". Удостоверение, че Янева се намира в Александровска болница е получено във ВСС, но от съдебната институция не обясняват каква е диагнозата.

Антикорупционната комисията към ВСС реши да изслуша Янева, след като по възложеното й дело „Софийски имоти" бяха констатирани четири нарушения, напомня в. „Труд".

„Скандалът със „Софийски имоти" избухна, след като се разбра, че през 2002 г. Янева като пълномощник на фирмата на баща си ЕТ "Яна-Яне Янев"  е купила два имота от дружеството "Софийски имоти". 7 години след това обаче, в средата на 2010 година, съдия Янева, председател на СГС, е разпределено едно от делата за източване на дружеството." - допълва всекидневникът.

Друго обществено значимо дело - „Килърите", също присъства на страниците на вестиците във вторник.

„С безпрецедентен скандал между съдии и адвокати започна процесът срещу Килърите в Шумен." - информира в. „24 часа".
„В ябълка на раздора се превърна искането на защитници на шестимата обвиняеми да бъдат в съдебната зала без белезници. Председателят на петчленния съдебен състав Димчо Луков обаче го остави без уважение." - допълва всекидневникът.

„Съставът на Шуменския окръжен съд назначи служебни защитници на обвиняемите по делото "Килърите". До това се стигна след като частните адвокати на шестимата подсъдими демонстративно напуснаха съдебната зала, след като искането белезниците на клиентите им да бъдат свалени по време на заседанието не бе уважено." - се казва в статия, публикувана във в. „Сега".

Членовете на бандата са обвинени в поръчителство и изпълнение на убийствата на Борислав Георгиев, Петър Лупов и Румен Рачев, нанасянето на телесни повреди на двама други, организирането на два палежа и взрив, притежание на незаконно оръжие, напомня „Труд".

„Според прокуратурата, две от мокрите поръчки са наредени от бизнесмена Вълев, главатар на убийците е президентът на федерацията по сумо Петър Стоянов, а останалите са негови подчинени." - допълва всекидневникът.

„Днес прокурор Ася Петрова ще представи пред разширения съдебен състав с председател Димчо Луков събраните в 95 тома доказателства. Държавното обвинение ще призове и над 120 свидетели." - се казва още в публикацията.

На страниците на „Труд" е отделено място и за опасността от заразяване с нов вид хепатит Е, който наред с обичайните симптоми (болки в мускулите и потъмняване на урината, пожълтяване на очите) предизвиква и депресия.

Вестникът цитира доц. Камен Плочев, началник на клиниката по инфекциозни, паразитни и тропически болести във ВМА, който предупреждава, че случаите на хепатит Е зачестяват през последните два месеца. Той добавя, че заболяването не е злокачествено. Заразата се предава при лоша хигиена, както и чрез вода.

„Дневник" отбелязва, че легалният пазар на цигари се е свил с 23% през първите пет месеца на годината, като паралелно с това се увеличава контрабандата.

"Не е възможно търсенето на цигари от потребителите изведнъж да е спаднало с толкова много, по-вероятно е още клиенти да са се насочили към нелегални изделия", коментира представител на компания, пожелал анонимност.

"През миналата година легалният пазар на цигари е бил малко над 10 млрд. къса при 19 млрд. през 2008 г. За първите пет месеца на тази година са продадени 3.57 млрд. къса. Все пак от компаниите посочват, че през май има тенденция за подобрение, като са продадени повече цигари спрямо година по-рано. Тогава обаче имаше сериозен спад заради влизане в сила на новите акцизи." - се казва в публикацията.