В летните горещини и заради забързания ни ден често мечтаем да избягаме за няколко часа в планината. Не го правим с оправданието, че няма къде да се отиде наблизо. Понякога просто не сме чували и не знаем, че на 30-40 км има неподозирани кътчета за наслада и отмора. Препоръчваме ви водопада Сливодолско падало.
Той се намира малко след Бачковски манастир в посока Наречен. Ако сте с кола минавате през тунела, веднага след него има мост. След моста намирате място, на което да оставите возилото. Връзвате си обувките и тръгвате пеша. Трябва да се върнете през моста и точно преди тунела вдясно ще видите указателна табела. В началото пътеката е стръмна, но след първите 5 минути ще забележите как шумът от коли е изчезнал. Движите се в горичка и край живописна рекичка. Пътеката става равна, после пак стръмна, но не бързайте. Ако вървите бавно няма да се преуморите и ще можете да се насладите на причудливите извивки на скалите. След по-малко от час ще излезете на малка полянка с барака и маса. Внимавайте с указателните табели. Малко след това ще видите красив водопад. Излизате на височината на началото му. Там пътеката се разклонява в посока х. Марциганица и Сливодолското падало. Десетина минути по-късно стигате до водопада. Той е най-високият в Родопите – около 50 м. Особено красив е през пролетта, по време на снеготопенето. Пътеката край него става по-стръмна, но е кратка и малко след това вече сте над водопада. Там има направено огнище, но не забравяйте, че се намирате в резерват и паленето на огън е забранено. Може да отпочинете, да минете през реката над водопада, но след това задължително трябва да продължите, за да не се окаже, че сте стигнали до Рим, а не сте видели папата. Няколко минути по-късно ще сте пред невероятно красива каскада. Водата се стича през издълбани в скалите дупки и обрасли в многогодишни мъхове камъни. Картината е трудна за описване, на снимка не може да се улови атмосферата и цялата красота, която се обхваща само с поглед. Над каскадата пътечката се разделя на две. На 50 метра вляво има скала, от която извира вода. Ако успеете да приближите към нея ухо, ще чуете клокоченето на водата и как тя се спуска по вътрешността на камъка. Отстрани са сложени икони и е направено нещо като стена на параклис. Можете да запалите и свещичка.
Дясното разклонение води до водоскок. По-смелите могат да се качат над него и да продължат. Но в повечето случаи разходката свършва до тук.
Нашите препоръки към вас са няколко. Преди всичко сложете си хубави обувки, да не пропускат вода и да не се плъзгат по склоновете. Не бързайте, оглеждайте се и се насладете на цялата тази красива прохлада. Не се отказвайте защото ви се е сторило трудно – няма изкачвания по-дълги от 5 минути. Пикникът сред природата е удоволствие, но не забравяйте, че няма кой да събере боклука ви ако го оставите горе. За това си пригответе нещо, в което да го съберете и да го изхвърлите когато се приберете.
Parvomai.net
