Портрет на Рада Казалийска от Анастас Стайков

Национален литературен конкурс за есе, стихотворение или разказ в памет на Рада Казалийска, обявиха от община Смолян, съвместно с Народно читалище „Добри Чинтулов – 1935” и Дамски салон „Евгения Марс”.

Регламентът на литературния конкурс допуска до участие само жени, които не са професионални автори.

Всяка любителка на красивото слово може да участва с две стихотворения, есе и разказ.

Обемът на творбите трябва да бъде до три машинописни страници и да не са били публикувани до момента.

Материалите за конкурса да се изпращат на адрес:

    гр. София, 1172,

    ж. к. „Дианабад”,

    бул.Никола Габровски” № 55,

    Народно читалище „Добри Чинтулов – 1935” – за конкурса.

Краен срок за изпращане на авторските работи е  15 септември 2011 година.

Писмото трябва да е придружено със следните данни за авторите:

Трите имена, ЕГН, адрес и телефон за контакт.

Награждаването на победителите ще стане на 1 ноември от 17.30 часа в салона на читалището в София.

За първата среднородопска учителка

Рада Казалийска е родена на 8 юли 1821г. Тя  е  първата българска учителка в Средните Родопи в новобългарското училище, открито през 1842г. в с. Райково, днес квартал на Смолян.

Улицата край родната й къща в Смолян носи името на първата родопска жена-учителка.

Тя била седмото дете в семейството на търговеца Вълчо Казалията, който я изпраща да учи в училището на известния по това време Райно Попович. Там в продължение на четири години Рада се учи на българско четмо и писмо, след което баща й я изпраща да продължи учението си в Горния женски метох в Калофер, където преподава даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев). След време Рада Казалийска казва: „Ако не беше дошъл баща ми да ме забере, аз щях да приема монашеския чин и да остана там, в манастира.”
Когато се завръща в родното си село, вече е подготвена да поеме децата, за да бъде първата учителка в Средните Родопи.

На 80 години родопска просветителка участва заедно със сина си Христо в подготовката на Илинденското въстание.

 Той  бил възпитаник на  Българската семинария в Цариград, учил и висша педагогика в Белград, по-късно бил назначен за директор на Софийската мъжка гимназия.

Арестувана е чрез предателство и е откарана в Одринския затвор. След години приема монашеството в Калоферския девически манастир и на преклонни години осъществява мечтата си да бъде монахиня. Починала на 86 години през декември 1907г. с псалтир в ръка.

 Щиляна Чакърова