Да влезеш в Родопите през Асеновград, е истинска разходка в историята. На няколко километра от града вдясно виждаш непристъпен средновековен замък. Това е Стенимахос, или Асенова крепост, кацнала на непостижима височина върху отвесни скали. Малко по-нататък е една от твърдините на православието - Бачковският манастир, построен през 1083 г. от Григорий и Абазий Бакуриани. Този път аз няма да спра както обикновено там, а ще продължа по криволичещия край буйната река Чая път. Моя цел е друга християнска светиня, нашумяла през последните години - Кръстова гора. На разклона при Юговското ханче завивам наляво към Лъки, минавам с. Борово и след стръмно изкачване достигам целта си.
Според Устава (типик) на Бачковския манастир братята грузинци го дарили с множество селища и имоти. Сред тях било и изчезналото днес селце Иверци, намирало се на 2 км от днешното Павелско. Дори в самото име на селището прозира грузинският произход на обитателите му. Там безбройните стада на обителта пасели тучната паша в местността Кръстова гора. Хората отрано забелязали, че на високия 1545 м над морското ниво връх природата по странен начин е изваяла поляна с форма на кръст и размери 500/300 м.
Постепенно изградили мандри, а не след дълго се появил метохът "Св. Троица". Преданието разказва, че неговите монаси измолили от игумена на Бачковския манастир да им даде една подарена още от Григорий Бакуриани позлатена икона с вградена частица от Светия кръст. Всяка година на деня на Въздвижението на честния Кръст (Кръстовден) правели литийни шествия от главната обител до нейния метох.
При цар Иван Александър (1331-1371) Бачковският манастир добил изцяло български характер, а художници изписали образа на великия владетел в храма костница на неговите основатели. Няма съмнение, че същата участ имал метохът "Св. Троица". Скоро обаче дошли страшни времена, когато османците поробили българските земи. Местните хора още мълвят с ужас името на жестокия Джадит Али паша, разорил селищата по течението на Чая и Лъкинското дефиле. Тогава турците изгорили "Св. Троица" и изклали монасите, но преди това те успели да заровят в земята иконата с безценното парченце от Кръста.
Жителите на околните селца обаче не спрели да тачат светото място. Много от тях приели ислямската вяра, но не престанали да правят курбани там. Нови времена настанали през 1933 г., когато в Средните Родопи дошъл странстващият проповедник Йордан Дрянков. Всички му викали брат Йорданчо и го почитали, защото често му се явявали видения. Една нощ той останал на Кръстова гора, а в съня му, подобно на императора кръстител Константин Велики преди битката с Максенций, в небето изгрял голям кръст. Неведоми сили му разкрили и забуленото в тайни минало на върха и как някога тук заровили иконата с частицата дърво.
Подобно на случката от древната история и тук се появил владетел. Този път това бил българският цар Борис III, който научил за ясновидеца и се срещнал с него. По това време боледувала сестра му Евдокия и брат Йорданчо я посъветвал да преспи на Кръстова гора. Когато тя чудотворно се излекувала, царят попитал пророка как да се отблагодари. "Царю честити - отговорил той. - Издигни тук метален кръст, който да тежи точно 33 кг - колкото са били годините на Христа!" Тогава Борис III заповядал да излеят кръст от бронз, но два пъти по-голям.
На 1 май 1936 г. пренесли на ръка светинята от с. Червен, а в шествието участвал сам царят. Чудели се къде да го поставят, когато излетели два бели гълъба. Брат Йорданчо ги показал на хората и им казал да забият кръста там, където кацне първият. Вторият пък посочил мястото на свещеното аязмо и действително след разчистване на натрупаните камъни там бликнала вода.
През 1957 г. ясновидецът загинал мъченически в лагера "Скравена" край Ловеч. През тези времена комунистите гонели християнската вяра, но все пак майстори от Борово успели да построят малък параклис на мястото на някогашната църква. Новият живот за старата светиня започнал на 4 април 1988 г., когато под натиска на набиращите сила неформални движения Пловдивският митрополит Арсений назначил свещеник Васил Аринински. Вече през 1994 г. осветили и новопостроената църква "Покров на Пресвета Богородица".
И ето че дошло време за ново знамение. Нечестолюбиви хора откраднали кръста на цар Борис III и поискали откуп. Игуменът решил да остави всичко в Божиите ръце, а добри хора помогнали да бъде направен нов. По-късно един овчар намерил стария, а крадците написали бележка до игумена. От нея става ясно, че възмездието ги постигнало и двама от тримата апаши починали скоропостижно.
Всичко това научавам в дъждовната утрин на 7 май 2011 г. Мъглите са притиснали Кръстовия връх, а мен ме развежда неуморимият монах Евтимий. Той иска да ми покаже всички тайни на светото място. Влизаме в новата църква "Покров на Пресвета Богородица". В нея е изложена икона с вградена частица от Светия кръст, подарена наскоро на манастира. Разглеждаме десетките параклиси, построени от християните през последните години. Няма как да не видим старата църквица "Св. Троица" на насрещния хълм, както и откритото през 1936 г. аязмо.
Бил съм на много свещени места по света, но Кръстова гора притежава дух, какъвто не съм срещал другаде. Разказват, че тук немите проговарят, а сакатите прохождат. Скептичен съм към подобни твърдения, но се вслушвам в разказа на свещеник Аринински за чудодейното излекуване на парализирано момче и за проглеждането на сляпо момиченце. Днес интернет е пълен с подобни изказвания. Аз самият си наливам вода от свещеното аязмо, която отнасям в София.
проф. Николай Овчаров
