Сн.: архив МВР |
Обществото започва да възприема престъпността като част от обективната действителност в страната вместо като проблем, който може да бъде решен.
Това показват данни от проучване от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), проведено между 1700 души от четири типа населени места - село, малък и голям град и столицата.
В края на 2010 г. положителна оценка за работата на полицията дават по-малко от половината пълнолетни (43.6%), а за съда – едва всеки пети гражданин (18.7%). Ниското обществено доверие в съда и полицията се определя и от високото равнище на корупция в тези институции. То води и до формиране на обществени нагласи за несигурност, показват резултатите от изследването.
Повече от половината хора смятат, че могат да пострадат от престъпления. Малка част са на мнение, че полицията е ефективна в предотвратяване на тежки престъпления - 17.7 на сто, залавяне на извършителите на взломни кражби – 13.2%, или при реакция на съобщение за престъпление – 24.6 на сто.
"Държавата не успява да даде адекватен отговор на разпространените в обществото съмнения за политическа корупция, конфликт на интереси и злоупотреба с държавни средства в личен интерес. Практиката на МВР, демонстрираща полицейски действия по залавяне на заподозрени и прехвърляне на отговорността за последващите решения най-често единствено върху съда, носи положителни резултати единствено в краткосрочен план", сочат изводите в доклада.
Според авторите в дългосрочен план това води до намаляване на доверието в ефективността на МВР поради оправдателни присъди или невнасяне на обвинителни актове в съда за повечето случаи. Заради това се стига единствено до противопоставяне на институциите.
Според повече от половината граждани пък – 56%, съдилищата допускат грешки, които позволяват виновни лица да бъдат оправдани. Едва 8 на сто са на мнение, че съдът раздава справедливост. Като основни причини за липса на наказания за подсъдимите са посочени политическият и икономическият им статус. Мнозинството от 72.7 на сто са категорични, че съдът е подвластен на икономически интереси, а 56.9% мислят, че магистратите се поддават на политическо влияние при решаването на делата.
Само 10 на сто от българите смятат, че полицаите не вземат подкупи, а само 5% са на същото мнение за съда. Като цяло като най-корумпирани институции у нас се определят полицията, съда и прокуратурата.
Една от основните причини за непризнаването на легитимността на институциите е несправянето с вътрешната корупция. Липсват случаи с корумпирани служители на администрацията, които да са получили наказания, въпреки медийните публикации, каза Димитър Марков от ЦИД при представянето на изследването, предаде БТА.
От центъра смятат, че проблем на правителствата досега е, че обществените нагласи се пренебрегват и не се използват като инструмент за формиране на политика. Правителството трябва да води собствени изследвания по въпроса и да започне да съобразява решенията си с мнението на българите, заявиха от ЦИД.
В края на 2010 г. положителна оценка за работата на полицията дават по-малко от половината пълнолетни (43.6%), а за съда – едва всеки пети гражданин (18.7%). Ниското обществено доверие в съда и полицията се определя и от високото равнище на корупция в тези институции. То води и до формиране на обществени нагласи за несигурност, показват резултатите от изследването.
Повече от половината хора смятат, че могат да пострадат от престъпления. Малка част са на мнение, че полицията е ефективна в предотвратяване на тежки престъпления - 17.7 на сто, залавяне на извършителите на взломни кражби – 13.2%, или при реакция на съобщение за престъпление – 24.6 на сто.
"Държавата не успява да даде адекватен отговор на разпространените в обществото съмнения за политическа корупция, конфликт на интереси и злоупотреба с държавни средства в личен интерес. Практиката на МВР, демонстрираща полицейски действия по залавяне на заподозрени и прехвърляне на отговорността за последващите решения най-често единствено върху съда, носи положителни резултати единствено в краткосрочен план", сочат изводите в доклада.
Според авторите в дългосрочен план това води до намаляване на доверието в ефективността на МВР поради оправдателни присъди или невнасяне на обвинителни актове в съда за повечето случаи. Заради това се стига единствено до противопоставяне на институциите.
Според повече от половината граждани пък – 56%, съдилищата допускат грешки, които позволяват виновни лица да бъдат оправдани. Едва 8 на сто са на мнение, че съдът раздава справедливост. Като основни причини за липса на наказания за подсъдимите са посочени политическият и икономическият им статус. Мнозинството от 72.7 на сто са категорични, че съдът е подвластен на икономически интереси, а 56.9% мислят, че магистратите се поддават на политическо влияние при решаването на делата.
Само 10 на сто от българите смятат, че полицаите не вземат подкупи, а само 5% са на същото мнение за съда. Като цяло като най-корумпирани институции у нас се определят полицията, съда и прокуратурата.
Една от основните причини за непризнаването на легитимността на институциите е несправянето с вътрешната корупция. Липсват случаи с корумпирани служители на администрацията, които да са получили наказания, въпреки медийните публикации, каза Димитър Марков от ЦИД при представянето на изследването, предаде БТА.
От центъра смятат, че проблем на правителствата досега е, че обществените нагласи се пренебрегват и не се използват като инструмент за формиране на политика. Правителството трябва да води собствени изследвания по въпроса и да започне да съобразява решенията си с мнението на българите, заявиха от ЦИД.