Най-умният мъж на планетата руският математик Григорий Перелман даде първото интервю година след като се отказа от Наградата на хилядолетието – 1 милион долара.
Тя му бе присъдена от математическия институт "Клей" в Кеймбридж, САЩ, за доказването на хипотезата на Поанкаре. Интервюира го изпълнителният продуцент на московската компания "Президент филм" Александър Забровски, съобщава сайтът "Газета.Ру", цитиран от БГНЕС.
"Защо ми беше нужно да хвърля толкова години труд, за да намеря доказателството на хипотезата на Поанкаре?", задава реторичния въпрос Перелман. "Научих се да изчислявам празните пространства и с моите колеги ще опознаем механизма на запълване на социалните и икономическите "празни пространства". Празни пространства има навсякъде. Те може да бъдат изчислени и това дава големи възможности... Аз знам как да се управлява Вселената. И кажете моля, защо ми е да се втурна за един милион?!", коментира Перелман, цитиран от в. "Комсомолская правда".
Перелман разказва, че като млад (роден е през 1966 г.) е искал да постъпи в консерваторията и сега е можел да бъде музикант. "Наложи ми се да си поблъскам главата при избора на професия. Имах право без изпит да постъпя, в което си искам учебно заведение на Съветския съюз. Колебаех се между математическия факултет на Московския държавен университет и консерваторията. Избрах математиката." Ученият добавя, че когато написал "не особено сложната" дисертация "Седловидни повърхности в евклидовата геометрия", дошъл до извода, че министерството на селското стопанство е напълно ненужно. "Необходимо ни е да изчислим падините. Струва ли си да се коси сено между три хълма? Колко хора и машини са необходими за това? Оказва се, че министерството на селското стопанство е ненужно. Има формула. Възползвай се. Пресметни и никакви кризи няма да са страшни за теб", отбелязва ученият.
Хипотезата "Поанкаре", чието доказване принадлежи на Перелман, носи името на френския математик Жюл Анри Поанкаре, формулирал я през 1904 г. Целта й е да бъде разбрана същността на Вселената чрез връзка между формите, пространствата и повърхностите. Хипотезата е свързана с науката топология и най-общо с привеждането на многомерните топологически данни на езика на алгебрата.
Най-известните нерешени математически задачи са 7. Ръководството на института "Клей" смята, че това са задачи, принципно важни за развитието на математиката, и ако бъдат решени, "човечеството ще направи стъпка напред в усвояването на въздушното и космическото пространство и криптографията"
"Защо ми беше нужно да хвърля толкова години труд, за да намеря доказателството на хипотезата на Поанкаре?", задава реторичния въпрос Перелман. "Научих се да изчислявам празните пространства и с моите колеги ще опознаем механизма на запълване на социалните и икономическите "празни пространства". Празни пространства има навсякъде. Те може да бъдат изчислени и това дава големи възможности... Аз знам как да се управлява Вселената. И кажете моля, защо ми е да се втурна за един милион?!", коментира Перелман, цитиран от в. "Комсомолская правда".
Перелман разказва, че като млад (роден е през 1966 г.) е искал да постъпи в консерваторията и сега е можел да бъде музикант. "Наложи ми се да си поблъскам главата при избора на професия. Имах право без изпит да постъпя, в което си искам учебно заведение на Съветския съюз. Колебаех се между математическия факултет на Московския държавен университет и консерваторията. Избрах математиката." Ученият добавя, че когато написал "не особено сложната" дисертация "Седловидни повърхности в евклидовата геометрия", дошъл до извода, че министерството на селското стопанство е напълно ненужно. "Необходимо ни е да изчислим падините. Струва ли си да се коси сено между три хълма? Колко хора и машини са необходими за това? Оказва се, че министерството на селското стопанство е ненужно. Има формула. Възползвай се. Пресметни и никакви кризи няма да са страшни за теб", отбелязва ученият.
Хипотезата "Поанкаре", чието доказване принадлежи на Перелман, носи името на френския математик Жюл Анри Поанкаре, формулирал я през 1904 г. Целта й е да бъде разбрана същността на Вселената чрез връзка между формите, пространствата и повърхностите. Хипотезата е свързана с науката топология и най-общо с привеждането на многомерните топологически данни на езика на алгебрата.
Най-известните нерешени математически задачи са 7. Ръководството на института "Клей" смята, че това са задачи, принципно важни за развитието на математиката, и ако бъдат решени, "човечеството ще направи стъпка напред в усвояването на въздушното и космическото пространство и криптографията"
Източник: dir.bg
