Първооткривател на Вселената, покорител на космическите простори, посланик на мира - как ли не е наричан първият космонавт в света Юрий Гагарин. Той става легенда още приживе. С името му са кръстени деца, планети и улици, а той остана такъв, какъвто го знаеха още от студентската скамейка - прост и весел човек, който преди всичко друго в живота си обичаше да лети, пише РИА Новости.
Летецът е длъжен винаги да лети, е написал Гагарин в дневника си преди полета с изтребител през пролетта на 1968 г. Ако не беше този полет, Юрий Гагарин щеше да навърши 75 години на 9 март 2009 г.
Първият летец космонавт в света е роден в семейство на потомствени селяни в Клушино в Смоленска област. Юрий е в първи клас, когато селото му е окупирано от хитлеристите. Две години по-късно Клушино е освободено от съветските войски.
След Втората световна война бащата на Юрий - Алексей Иванович, помага за възстановяване на опожареното по време на войната село. След това семейството се премества в Гжатск. Години по-късно Гагарин е написал в своя книга, че бил приет в трети клас на основно училище в Гжатск, където негова учителка била Нина Василиевна Лебедева. Тя се грижела много за всички ученици. "Юра беше общителен младеж, си спомня Нина Василиевна. Той бързо бе приет в колектива."
Материалното положение на родителите му не позволява на Гагарин да продължи обучението си в училище и затова след шести клас той записва едновременно Любецкото професионално училище и школата на работническата младеж. С получената професия на леяр формовчик Юрий Алексеевич се гордееше през целия си живот.
През 1951 г. Гагарин продължава обучението си в Саратовския индустриален техникум, където постъпва в аероклуба. След завършването на техникума Гагарин извършва първия си самостоятелен полет със самолет "Як-18" и окончателно решава да свърже живота си с авиацията. Именно тогава летецът инструктор Дмитрий Мартинов заявява, че Гагарин ще стане изключителен летец. След като получава благословията на опитен летец инструктор, Гагарин се отправя към Първо Чкаловско военноавиационно училище "Ворошилов" в Оренбург.
Двегодишното обучение в училището минава бързо - честите полети и занятия са редувани с малко свободно време за курсантите. В един от тези свободни дни Гагарин се запознал с бъдещата си съпруга - Валентина Горячева. Много неща ме свързват с Валя - и любовта към книгите, и увлечението по театъра, бе заявил Гагарин. След като завършва авиацонното учелище, Гагарин се оженва, а след това е изпратен в една от авиационните части на Северния флот в Заполярието. Година по-късно там пристига и младата му съпруга с диплом на фелдшер.
На 18 декември 1959 г. Гагарин е извикан в Централната научно-изследователска болница в Москва за медицински прегледи. В началото на 1960 г. той е обявен за годен за космически полети. През пролетта на същата година старши лейтенант Гагарин пристъпва към интензивни тренировки заедно с други 19 млади летци на изтребители. Когато става ясно колко време остава до орбиталния космически полет, от групата остават 6-има летци - Гагарин, Титов, Нелюбов, Николаев, Биковский и Попович.
В разстояние на година скоковете с парашут се редуват с полети на изтребители, на учебно-тренировъчни самолети, включително на "Ту-104", преоборудван и превърнат в летяща лаборатория. До старта остава малко време, а генерал Николай Каманин продължава да е изпълнен със съмнения. В дневника си той е записал: "Неотстъпно ме преследваше една и съща мисъл - кого да изпратим в първия полет, Гагарин или Титов? И двамата са отлични кандидати, но в последно време чувам повече изказвания в полза на Титов. Собствената ми вяра в Титов също нараства. Той притежава по-силен харектер. Остават още няколко дни, преди да се вземе окончателно решение по този въпрос."
На 8 април на закрито заседание на Държавната комисия е взето окончателно решение, че първи ще полети в космоса Гагарин. Сутринта на 12 април 1961 г. за старта на космическия кораб знаят само ръководството на страната и онези, които подготвят орбиталния полет. 287-тонна ракета носител "Восток" се намира в огромна шахта на стартовата площадка. До ракетата носител се доближава автобус, с който пътува Гагарин, облечен в скафандър и с шлем с огромни букви "СССР" на главата. Той вдига ръка за поздрав и след това се отправя към ракетата. Асансьор го издига до космическия кораб, който се намира на върха на близо 39-метровата ракета носител "Восток". След това космонавтът влиза в кабината и сяда в специално кресло, оборудвано с всичко нужно за аварийно приземяване.
Когато Гагарин съобщава за проверката на оборудването на борда и готовността за старта, специалисти започват да затварят херметически входния люк. В оставащите до старта минути атмосферата в Центъра за управление на полетите (ЦУП) става изключително напрегната. Нервите са изопнати до краен предел. Особено развълнуван е главният конструктор на "Восток" Сергей Корольов.
За това как се е чувствал Юрий Гагарин, който в този момент е сам на борда на космическия кораб, можем да се досетим от стенограмите на разговорите му с ЦУП. В началото Корольов (позивна "Заря 1") се обръща към Гагарин (позивна "Кедър") на "вие". Юрий Алексеевич, искам да ви напомня, че след едноминутна готовност ще минат 6 минути, преди да започне полетът, така че не се вълнувайте, казал Корольов. В 9 ч. и 7 мин. московско време старши лейтенант Юрий Алексеевич Гагарин произнася думата, която влиза в историята - "Поехме!". В този миг космическият кораб "Восток" стартира от космодрума Байконур.
Като цяло първият етап от полета преминава нормално и не се налага Гагарин да отвори секретния плик с цифрата "25". "25" е шифърът за преминаване на системите на кораба "Восток" към ръчно управление. Тъй като полетът е на автоматичен режим, Гагарин не се намесва в управлението му. Ако обаче се появи технически проблем, свързан с автоматичния режим на полета, космонавтът трябва да поеме в свои ръце управлението му. Гагарин не е информиран предварително за шифъра, защото по мнението на психолози и лекари, човек, който вижда планетата Земя от космоса, може да обезумее и да премине към самостоятелно управление на кораба. В този случай секретният плик е като "застраховка срещу обезумяване". Гагарин обаче въобще не се паникьосва. "Усещането за безтегловност е интересно, съобщава той в ЦУП. Всичко сякаш плува." От време на време Гагарин дори си тананика.
Да се предусетят и най-малките проблеми обаче е невъзможно. Изведнъж се установява, че корабът е изведен на по-висока орбита от първоначално планираната. Това означава, ча ако при спускането има проблем със спирачната система, корабът ще трябва да слезе на по-ниска орбита за сметка на аеродинамичното задържане в горните слоеве на атмосферата. В такъв случай при орбита на височина 247 км Гагарин би могъл да се върне на Земята след 5-7 денонощия. За подобен срок са разчетени и запасите на борда на кораба. За щастие всичко минава благополучно.
Спирачната система се включва навреме и корабът слиза на по-ниска орбита, а на височина 1500 метра космонавтът е катапултиран и се приземява, макар и не в предварително планирания район, на 110 км от Сталинград (днешен Волгоград), а в Саратовска област. Там първият космонавт на планетата е посрещнат от съпругата на лесничей Анна Тахтарова и 6-годишната й внучка.
Малко по-късно той докладва по телефона на командира на дивизия на ПВО: "Искам да предам на главното командване на ВВС - задачата е изпълнена, приземих се в планирания район и се чувствам добре."
Този 108-минутен полет променя веднъж завинаги живота на Гагарин. Летецът на изтребител от авиационния полк става най-известният човек в света и практически веднага е произведен в чин майор. Когато самолетът каца на летище Внуково, Гагарин е посрещнат от много хора, цялото ръководство на страната, журналисти и оператори. От самолета до правителствената трибуна е опънат яркочервен килим, по който трябва да мине космонавтът. На Гагарин бяха поднесени цветя и той се качи в открит автомобил ЗИЛ, си припомни Сергей Хрушчов, синът на съветския лидер Никита Хрушчов.
Тогавашният Първи секретар на ЦК на КПСС Никита Хришчов не искал да седне в автомобила и да привлече вниманието върху себе си, затова казал на Гагарин: "Това е твой, а не мой празник." Гагарин обаче го хванал за ръката и го притеглил до себе си в колата.
На следващия ден Гагарин вече е пред ликуващото мнозинство на Червения площад и заявява: "Радвам се да доложа, че задачата на ЦК на КПСС и съветското правителство е изпълнена." На Гагарин е присвоено званието Герой на Съветския съюз. Денят, в който е извършен полетът, е обявен за Ден на космонавтиката.
Много скоро славата на Гагарин излиза извън пределите на родината му. С т.нар. мисия на мира първият космонавт в света посещава Чехословакия, Финландия, Англия, България и Египет. Гагарин е очакван от хиляди хора, с него искат да се срещнат правителствени ръководители и местни знаменитости.
Въпреки традициите, кралицата на Великобритания решава да си направи снимка за спомен с първия космонавт на планетата, обяснявайки, че Гагарин не е обикновен землянин, а "небесен" човек.