В края на всяка година се случва да погледнем назад и да си дадем равносметка за това как тя е протекла. Така, с края на настоящата, идва моментът да си зададем въпроса какво донесе 2010 на културната сцена и кои бяха най-значимите арт събития, развълнували зрителския интерес и дали тласък за развитието на музейното изкуство у нас.
“Скулптури на Дега”
Национална художествена галерия
Безспорно едно от най-успешните изложбени представления за годината, благодарение на което българските ценители на изкуство имаха възможността да се докоснат за пръв път до творчеството на големия френски импресионист Едгар Дега (1834-1917). Изложбата, която представи колекция от 74 скулптурни творби на автора, стана едно от най-посещаваните културни събития у нас, като само през първите 3 дни от нейното откриване посетилите я зрители бяха близо 3000. Действително, значимостта на това събитие е огромна, имайки предвид, че до този момент колекцията от пластики беше представяна само в Тел Авив и Атина, и така България стана едва третата страна, където можеше да се види по-малко познатото художествено наследство, оставено от Дега в лицето на неговите скулптурни произведения.
“Графичното творчество на Салвадор Дали”
Национална галерия за чуждестранно изкуство и Музейна галерия за модерно изкуство
Съвместният проект на двете софийски галерии представи най-голямата експозиция от графични творби на прословутия испански художник, показвана у нас. Това събитие е и може би единственото, достойно да съперничи на високия зрителски интерес, породен от изложбата на Дега. Освен с голямата посещаемост, то се отличи и с това, че за пръв път почитателите на изкуството в България можеха да станат притежатели на творби от такава световна величина. За тази цел в Музейна галерия за модерно изкуство бяха предлагани тиражирани графики на Дали от сериите “Божествена комедия”, “Дон Кихот”, “Маркис дьо Сад”, “Кармен” и “Завладяването на космоса”, от които галерията регистрира голям брой откупки предимно от български колекционери. Цялата серия “Божествена комедия”, състояща се от 100 цветни гравюри, е изложена в Националната галерия за чуждестранно изкуство до 15 януари 2011 г.
Изложба на Зенг Фанжи
Национална галерия за Чуждестранно изкуство
След излагането на свои творби в Музея за модерно изкуство в Сент-Етиен Метропол (Франция), Кунстмузеум (Бон), Кунстмузеум (Берн), музея на град Сужоу (Китай) и Фондация „Годия” (Барселона) и други, творчеството на най-скъпо продавания китайски художник бе разкрито и за българската публика. Това събитие остана белязано и от факта, че бе първата изява на един от най-известните представители на съвременното китайско изкуство в югоизточна Европа. В изложбата, провела се от 12 юни до 17 август бяха представени 17 картини от личната колекция на Зенг Фанжи, от които присъстваха художествени жанрове като пейзаж, портрет и натюрморт, някои от които впечатлиха с характерния за автора голям формат. За значимостта на това културно събитие може да се изтъкне и присъствието на световноизвестни знаменитости като легендарната майсторка на обектива Ани Лейбовиц, Лари Шилър (фотографът на Мерилин Монро), певецът Браян Фери, както и дизайнерът Томи Хилфигер.
Хънт Слонъм в България
Музейна галерия за модерно изкуство и Национална галерия за чуждестранно изкуство
В края на месец април бяха представени две паралелни изложби на ексцентричния американски художник. Kартините му са част от колекциите на повече от 75 музея, в т.ч. Музея Метрополитън в Ню Йорк, Музея за Модерно Изкуство (МоМА), Музея за американско изкуство Уитни и Гугенхайм. С това събитие двете галерии дадоха старта на партньорството помежду си и така този необичаен за България проект на сътрудничество в сферата на изобразителните изкуства, между държавен художествен музей и частна търговска галерия, започна своето успешно съдействие, което впоследствие се утвърди и с изложбата на Салвадор Дали.
„Другият музей” – първа изложба на частните колекционери в България
Национална галерия за чуждестранно изкуство
Заслужава място в класацията като едно от най-добрите арт събития на годината не само поради това че в изложбата бяха експонирани над 200 експоната от 32 частни колекции, а и по повод на това че тази инициатива бе първата по рода си публична изява на учредения през март месец Съюз на колекционерите в България. В нея изпъкнаха рядко срещани културно-исторически артефакти като бюст на римския император Деций Траян от средата на III век, скулптурите “Мислителят” и “Сладострастната” на Роден, както и ранна картина на Илия Петров от 1926 г. – “Голо детско тяло”. За пръв път в България излязоха на показ богатства, за които съвсем спокойно може да се каже, че биха могли да бъдат притежания на световноизвестни музеи.
Гостуването на Панагюрското съкровище
Археологически музей (Пловдив); Национален исторически музей (София)
Световноизвестният феномен на античното изкуство, показван в над 40 страни от 1979 г. до сега, се върна в пловдивския археологически музей след 36-годишно отсъствие. Това е важно за отбелязване събитие, тъй като съкровището е обиколило почти целия свят, но самите ние имаме рядко възможността да се насладим на тази културно-историческа ценност, прославила страната ни. След успешно гостуване в Пловдив, от 15 ноември Панагюрското съкровище беше изложено в Националния исторически музей, а следващата спирка на уникалните амфори и ритони ще бъде в САЩ.
„Градът, без който не можем”
Софийска градска художествена галерия
Изложбата бе мащабно международно събитие, в което бяха представени работите на 78 автора от 29 страни. Така София стана домакин на първата международна изложба на карикатурата, в която бяха показани 96 творби от цял свят. В нея зрителите можеха да видят как се преплитат различни стилове и тенденции в карикатурата, насочени към актуалната и същевременно болезнена тема: човекът и градът. През средата на октомври месец минувачите на “Моста на влюбените”, намиращ се до НДК, можеха да зърнат забавните, но и подтикващи към размисъл творби, а това събитие бе последвано от излагането на оригиналите в залата на СГХГ.
Шесто международно триенале на сценичния плакат
Галерия СБХ
Още едно значимо културно събитие, което превърна София в световна столица на сценичния плакат. Под патронажа на кмета г-жа Йорданка Фандъкова бяха представени повече от 480 плаката на 300 автори от 49 различни държави. До този момент историята на триеналето включваше пет издания и 16 годишно съществуване, през което събитието се утвърди като едно от най-мащабните и авторитетни изложения в сферата на графичния дизайн и сценичния плакат, както в регионален, така и в световен план.
Изложба на Деймиън Хърст
Музейна галерия за модерно изкуство
Въпреки че някои хора биха определили това арт събитие с прословутата фраза “много шум за нищо”, трябва да отдадем заслуженето на галерията за модерно изкуство, че допринесе за това българският зрител, малко или много, да се запознае с една част от творчеството на считания за най-скъпо продаван съвременен артист. Да, зрителите не можаха да се докоснат до скандалния диамантен череп, струващ 50 милиона паунда, а трябваше да се задоволят с графика, изобразяваща известната творба на британския концептуалист. Не трябва да се забравя, че черепът, инкрустиран с 8601 скъпоценни камъка, в момента е изложен в легендарния дворец Палацо Векио (Флоренция), та в тази връзка ние все още няма как да се похвалим с величието на културната ни сцена, каквото притежава ренесансова Флоренция, но все пак изложбата на Хърст даде начало и надежди това да стане някой ден и у нас.
„200 години Захари Зограф”
Национална художествена галерия
Откритата на 17 ноемрви изложба, посветена на 200 години от рождението на Захари Зограф, събра най-значимото от творчеството на един от най-големите български художници. Галерията представи сбирка от портрети, рисунки, икони, както и репродукции на стенопсите, дело на автора. Интересното в експозицията са рисунките и скиците на художника, които показват процеса на работа и техниката, чрез която се осъществява църковната живопис. За зрителите, които все още не са посетили изложбата, те ще имат възможността да го направят до края на януари 2011 г.