Българският „път към звездите" спасен с 245 хил.лв. Цената на науката е според джоба на държавата.

„Защо цял свят цитира НАСА, а не чува какво казват учените от НАО ”Рожен”? Това публично попитаха преди дни астрономите от най-голямата обсерватория на Балканите, изградена преди 29 години на 2000м. в Родопите за милиони валутни левове. Защото само една нощ наблюдение на звездното небе в японската обсерватория на Хаваите струва 47 хиляди долара. САЩ пък са единствената държава в света, в която частни фондове инвестират в изграждане на телескопи и астрономическа технология. Затова нелепата „новина”, че са открили планета от диаманти,  направи бум в световните медии. Кой обаче разбра, че наше откритие – тук, в България, накара световната научна теория да замлъкне изумена, въпреки, че наблюденията при нас струват само по 1000 долара на нощ?”. Уникалната ултрастудена планета, шеговито наричана от астрономите „космическа мумия” е открита през май тази година на връх Рожен. Откритието е достойно за малката ни държава, която през 1995г. е била на 30-о място в света по развитие на науките сред 195 държави, а днес е на 45-о място.

Това са само част от мислите, изречени на глас от директора на българската астрономическа обсерватория на връх Рожен д-р Таню Бонев.

В навечерието на 30 годишния юбилей на звездната институция, призната в цял свят с научните си открития, ръководството й обяви разпродажба на уникална техника, за да оцелее.

Апаратурата, насочвала двуметровия телескоп към звездите в продължение на повече от четвърт век, беше изкарана на пазара за 71 хил.евро. Опитът да се съберат средства, за да се плащат консумативите, охраната и поддръжката на ултраскъпата астрономичиеска техника, удари на камък. Да си накупи „телескопчета” на килограм се обадил само богат хотелиер от Черноморието, който искал да обзаведе звездобройна на покрива. Останал разочарован обаче, когато разбрал, че на тезгяха е извадена „историята” на съвременната българска астрономия. Системата е свалена преди две години, но е напълно работеща, а в света втора такава няма.

„Тя е антика, произведена била в Унгария специално за българската обсерватория”, разказва д-р Таню Бонев, който управлява институцията от миналата година.

„Би трябвало да е в постоянната музейна експозиция на съвременната ни астрономия”, заключава тъжно старши научният сътрудник и специалист по кометите д-р Бонев. Допреди няколко дни той се надяваше все пак да се намерят купувачи, за да бъде спасен мега комплексът на връх Рожен.

„През март ще се честват 30 години от създаването на Националната обсерватория и ако не се намерят 250 хил. лв. за да оцелеем, ще поканим примиера Бойко Борисов да я закрие така, както Тодор Живков я откри през 1981г.”, единодушен беше екипът астрономи, който работи целогодишно в научния комплекс, а през последните няколко зими оцелява при сибирски студове и лишения.

Финансовият колапс и трагичен край на един от най-изявените изследователски институти у нас, този по астрономия, се отлагат ... временно. Само няколко дни след отчаяния призив на астрономите към правителството, премиерът Борисов отпусна мечтаните 245 хил.лв., за да се платят най-важните задължения. Парите ще стигнат до края на януари. След това ще се чака новия бюджет. Дано само следващото театрално действие да не е в сферата на научната фантастика, продължават да се шегуват астрономите, които за Коледа взеха по 240 лв. заплата.

Сега обаче са щастливи, че няма да „замръзне”  високотехнологичната система за наблюдение на звезди и кафяви джуджета.

от Смолян специално за HaskovoNET
Чудомира Щерева

Сибирски студове и лишения в името на астрономията