Това е мнението на мексикански учени, според които любовта е “временно състояние на организма, което химически не може да продължи повече от 4 години”. Според Хеорхина Монтемайор Флорес от Националния автономен университет на Мексико, в първата фаза в мозъка се произвеждат особени химически съединения, които се разпространяват във всичките му неврони. През този период жертвата на Купидон е неспособна да мисли за каквото и да е друго освен за любимия човек.
По анатомични причини обаче любовта не може да трае повече от 4 години – дори в най-романтичните случаи. Нещо повече – психичното състояние на влюбения може да бъде сравнено с повечето най-трудно преодолими психични състояния.
Флорес подчертава още, че човек може да се влюби в някого само веднъж: “Повторните изблици на чувства могат да се обяснят само по друг начин – чрез привързаност или сексуално влечение”.
Любовта според нея води и до понижаване на творческите способности. “Нищо истински стойностно не е създадено през периода на любовта, а единствено след като тя вече си е отишла”, съобщава Би Би Си.
