Дмитрий Медведев ще вземе участие в срещата на НАТО в Лисабон през следващия месец, където се очаква да предложи помощ за колебливата мисия на западния военен алианс в Афганистан.
Има твърде малка възможност Русия да изпрати свои войници в страната, но въпреки всичко, това е забележителен поврат на събитията. Две десетилетия, след като Съветският съюз се изтегли от Афганистан след катастрофалната десетгодишна окупация, при която загинаха 15 000 руски военнослужещи, Москва се завръща. Руски инженери ще се включват в модернизирането на инфраструктурни проекти, включително на електроцентрали, изградени по време на съветската окупация. Освен това Русия ще предостави хеликоптери за силите на НАТО.
Русия има явен интерес от гледна точка на националната си сигурност Афганистан да бъде стабилен. Москва не иска хаос на юг, когато силите на НАТО си тръгнат от Афганистан. Освен това сделката е базирана на политика, основана на практически съображения. Като компенсация за услугата на Русия се очаква НАТО да замълчи за подкрепата си за Грузия и освен това ще овладее амбициите си за разширяване в Източна Европа.
Това ще бъде горчив хап за НАТО. Но тези, които молят, не могат да избират. В момента НАТО е в изключително слаба позиция в Афганистан. Америка ще започне да изтегля своите военнослужещи през следващото лято, въпреки натиска от страна на американски военни командири мисията да остане с отворен край. Британският премиер Дейвид Камерън категорично заяви, че иска британските войски да са напуснали Афганистан до 2015 година. Други страни от НАТО още отдавна дадоха да се разбере, че не искат да увеличават военните си контингенти в централноазиатската страна. А някои, като Холандия, вече изтеглиха своите войници.
Съседите на Афганистан настъпват, както показаха разкритията от тази седмица за финансовите трансфери от Иран за афганистанския президент Хамид Карзай. Пакистан и Индия активизират борбата си за влияние в страната. А президентът Каразай се подготвя за изтеглянето на силите на НАТО, като се опитва да води преговори с талибаните.
Надеждите на НАТО в Афганистан да бъде създадена функционираща демокрация с гаранции за правата на жените и защита на малцинствата вече изчезнаха. Политическата воля на запад за това да бъде създадено подобно общество, ако изобщо я е имало, сега се е изпарила. Най-доброто, на което в момента се надяват, е да бъде постигнато мирно споразумение с талибаните и да бъде пописано широко споразумение за ненамеса със страните от региона.
Дали Афганистан ще получи това или не до голяма степен зависи от желанието или способността на пакистанските разузнавателни служби да принудят техните стари клиенти талибаните да седнат на масата на преговорите. Единствената реалистична цел на Запада сега е да остави сравнително стабилен режим в Кабул и да запази възможността да провежда антитерористични операции, ако „Ал Кайда” се завърне в страната.
Този план не идва изневиделица. Руският министър на външните работи Сергей Лавров заговори за потенциална сделка през миналия месец, която предвижда Русия да помогне за стабилизирането на Афганистан. Москва вече разрешава транзита на определени стоки за коалиционните сили през руска територия. Освен това е в сила и споразумение, разрешаващо на самолети на НАТО да преминават през руското въздушно пространство. Имайки предвид, че маршрутите за доставка на НАТО през Пакистан става все по-нестабилни, е логично да се търси по-тясно сътрудничество с Москва.
Винаги се е смятало за вероятно да бъде сключено официално споразумение с Русия. За НАТО подобно партньорство със стария враг е разумно. Но дали последната промяна в Голямата игра предлага по-добро бъдеще за афганистанците. За съжаление, на този етап е невъзможно да се даде отговор на този въпрос.
