Снимка: www.emsc-csem.org

Нов трус беше усетен около 10.08 ч. в София, съобщиха от „Гражданска защита". Силата на труса е била 3,5 по скалата на Рихтер. Епицентърът е бил в София, около 8-ми километър на бул. „Цариградско шосе" в посока летището, заяви пред Дарик Николай Милошев, директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география.

Земетресението е било усетено на територията на цяла София. Милошев все пак уточни, че трусът се счита за слаб. „Земетресение до 4,5 е слабо. При такъв магнитуд не може да се говори за материални щети", каза още той.

На сайта на Националния сеизмологичен институт се съобщава, че в София са усетени две земетресения. Те са отбелязани в един и същи час - 10.08 ч. Земетресенията са със сила 3,5 и 3,3 по скалата на Рихтер. И двете са на територията на София. Епицентърът на по-силния трус е в района на бул. „Симеоновско шосе" - между кварталите „Изгрев" и „Лозенец". Второто земетресение е с епицентър в района на Мировяне.

Европейският средиземноморски сеизмологичен център първоначално съобщи, че силата на труса е била 3,2 по Рихтер. Малко след това обаче информацията беше коригирана на 3,6. От там посочват още, че дълбочината на новия трус е била 2 км.

Веднага след труса телефонният трафик беше нарушен. Много читатели на DarikNews пишат, че трусът е усетен много силно по високите етажи на столицата, както и, че са наблюдавали паднали комини и други щети по фасадите на сградите.

Това е третото земетресение в района на столицата за последните две седмици. Днешният трус е най-силният. Земетресението беше усетено по-силно от вчерашния трус, който беше с магнитуд 2,5 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса вчера, регистриран в 14.29 ч., беше край 4-ти километър в столицата.

Вчера пред Дарик директорът на Геофизичния институт Николай Милошев заяви след вчерашното земетресение, че е малко вероятно да последват нови по-силни трусове.

„По принцип в региона на София такива микроземетресения се случват един-два пъти годишно. През предните години сме имали щастието, че са били още по-леки и са били малко по-надълбоко, в резултат на което никой не ги е усетил. Не бива да търсим корелация между двете земетресения, станали в София през последните две седмици. Това е случайност. По два случая корелация не можем да направим, така че нищо изключително, нищо плашещо и тревожно няма в цялата работа. Разбира се, е много неприятно, макар и на прага на усещането, защото земетресение под 3 по скалата на Рихтер се наричат в сеизмологията микроземетерсения. На тях дори не им се обръща внимание, освен в случаите, когато са в гъсто населени райони, като днешния случай, и когато много хора ги усещат. Нанасят някаква психологическа щета, за материални щети не можем да говорим изобщо", каза още Милошев.

Практически съвети, които трябва да следвате, ако почувствате силен земен трус:

Не се паникьосвайте и не хуквайте да бягате напосоки; Не трябва да напускате сградата, в която се намирате, освен ако можете да излезете на открито до 10 секунди;

В никакъв случай не тръгвайте да бягате по стълбите или с асансьора. Това може да е смъртоносно;

Заемете най-безопасното място в помещението в което сте - под рамката на вратата, близо до вътрешна стена, колона, под стабилна маса или легло;

Ако сте на улицата застанете далеч от сгради и далекопроводи;

Ако земетресението ви завари зад волана, спрете на открито, безопасно място и изчакайте;

В обществения транспорт е по-добре да изчакате края на труса в превозното средство;

След затихването на земетресението напуснете по най-бързия начин сградата, като преди това изключете тока, газта и водата.

Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София. Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип „Омори-Буш" в ЦМС.

България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Сеизмично-активните зони са Крупник, областите Благоевград, София, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.

Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над шеста степен. На 31 март 1901 г. в Шабла и Калиакра са регистрирани две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.

На 4 април 1904 г. в долината на р. Струма има две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.

На 8 октомври 1905 г. в района на Струма е регистрирано земетресение с магнитуд 6,4 по Рихтер, през 1908 г. във Велико Търново и Горна Оряховица трусът е с магнитуд от седма степен по Рихтер, на 15 февруари 1909 г. в Ямбол земетресението е с магнитуд 5,9 по Рихтер.

На 14 април 1909 г. в Горна Оряховица има земетресение с магнитуд от седма степен по Рихтер, на 14 юни 1913 г. отново там трусът е с магнитуд 7,0 по Рихтер, на 18 октомври 1917 г. в София има земетресение с магнитуд 5,3 по Рихтер.

На 14 април 1928 г. в Чирпан е регистриран трус с магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). 7000 семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

На 18 и 25 април 1928 г. в Поповица и Гълъбово има земетресение с магнитуд 7 и 5,6 по Рихтер. Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 000 души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват около 120

души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.

През 1942 г. в Разград има земетресение с магнитуд от седма степен по Рихтер. Настъпват масови разрушения, загиват 102 души.

На 30 юни 1956 г. в Шабла земетресението е с магнитуд 5,5 по Рихтер.

На 4 март 1977 г. има земетресение с епицентър Вранча (Румъния). В 21.30 ч. е регистриран трус с магнитуд 7,2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов, където са срутени блокове, под чиито развалини умират над 100 души.

На 3 ноември 1977 г. във Велинград земетресението е с магнитуд 5,3 по Рихтер.

На 28 февруари и 7 декември 1986 г. трусовете в Стражица и Попово са с магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер. При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица стават необитаеми.

На 13 август 2001 г. в Ямбол и околните селища има земетресение с магнитуд 4,3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август земетресението е с магнитуд 3,5 по Рихтер).

На 5 април 2002 г. на територията на страната са регистрирани три последователни земетресения в два епицентъра. Първото е в 16.14 ч. с епицентър на около 130 км югоизточно от София, между Пловдив и Асеновград, с магнитуд

около четвърта степен по скалата на Рихтер. Усетено е по-силно на територията на област Пловдив и по-слабо в Кърджали, Смолян, Хасково и Пазарджик.

В 17.22 ч. в същия район е регистрирано второ земетресение с магнитуд около 3,1 по скалата на Рихтер, което е усетено в района на област Пловдив. Третото земетресение е било в 16.20 ч. с епицентър на около 110 км южно от София и с магнитуд около трета степен по скалата на Рихтер. Усетено е на територията на Югозападна България.

На 29 април 2002 г. е регистрирано земетресение с магнитуд 4,0 по скалата на Рихтер с епицентър на 140 км югозападно от София в района на Кюстендил.

На 18 декември 2003 г. в 1.15 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 320 км североизточно от София, с магнитуд около 4,4 по скалата на Рихтер, усетено в района на Шумен, Провадия и Варна. Има данни за нанесени материални щети.

Най-силно засегнати от земетресението са селата Манастир, Житница, Староселец, Петров дол, както и градовете Провадия и Девня. Пострадалите са настанени в общински и в обществени сгради.

На 27 юни 2004 г. в 14.54 ч. на около 80 км южно от София е регистрирано земетресение с магнитуд около четвърта степен по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в Дупница, Благоевград, Разлог, Кресна, Гоце Делчев, Сандански и Банско.

На 10 септември 2004 г. в 20.46 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на 15 км северно от Пловдив между селата Труд и Калековец, на около 130 км югоизточно от София, на територията на България. Магнитудът около 4,2 по скалата на Рихтер. Трусът продължава 5 минути и е усетен в Пловдив и общините Куклен, Раковски, Родопи, Марица и Садово, където е бил около 10-15 секунди.

На 27 октомври 2004 г. в 23.36 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 430 км североизточно от София, извън територията на страната. Земетресението е с магнитуд около 5,5 по скалата на Рихтер. Няма жертви, но трусът е усетен на територията на цялата страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Има нанесени щети на сгради в Силистра, област Разград, Русе, Плевен.

На 20 февруари 2006 г. в 19.20 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер с епицентър на около 200 км в югоизточна посока от София, на територията на страната.

На 15 април 2008 г. в 6.43 ч. има земетресение с епицентър на около 170 км източно от София, на територията на страната, с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в района северно от Габрово.

На 12 май 2008 г. в 13.12 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 4,3 по скалата на Рихтер с епицентър на около 270 км североизточно от София. (БТА)

На 15 ноември 2008 г. София бе разтърсена от земетресение с магнитуд 4 по скалата на Рихтер. На следващата сутрин 3,5 по Рихтер разлюля столицата.

На 27 август 2010 г. земетресение със сила 2,8 по скалата на Рихтер беше усетено на територията на София. Тогава епицентърът на труса бе на 10 км на юг-югоизток от столицата.