Единият прилича на Вин Дизел с очила. Другият също е с цайси, но е повече тип басист от "Акага". Третият пък е нещо като българска версия на Едуард Нортън.
Сравненията в случая са полезни и необходими, защото спасяват тримата водещи на новото ток-шоу на TV7 от пълна анонимност. Тук се крие най-големият минус и същевременно най-голям потенциал на предаването “5400”, продуцирано от бившата “градска легенда” Виолета Сечкова и нейния режисьор Иван Радев.
Константин Лунгов, Ники Тодоров и Краси Москов са абсолютни дебютанти като водещи на скъпоструващо шоу с огромно студио, ефектен декор и солиден екип автори и организатори. Гладът за нови лица в тв пространството е по-силен отвсякога. Повечето телевизии и продуцентски компании са във видима финансова, а оттам и идейна криза. Изтърканите физиономии на повечето лица предизвикват все по-голямо раздразнение.
На този фон рискът, който TV7 поема с “5400”, е сериозен. От друга страна, това е единственият шанс телевизията да успее да се открои сред общото ниво от изтъркани тв жанрове, водещи, гости и прочие клишета.
Впрочем, навремето точно същите пълни новобранци бяха и Иван и Андрей, стартирали своя “Сблъсък” от невзрачната кабеларка “Ден” и постепенно еволюирали до едни от най-успешните и търсени продуценти в българския телевизионен бизнес.
“5400” впечатлява с без съмнение най-добрата начална заставка, правена за тукашно шоу някога. Студиото е мащабно – до такава степен, че публиката чак се губи в него. Изглежда малко неуютно, а зрителите - недостатъчно. Декорът е модерен, дори леко футуристичен.
В един от най-свежите моменти (предшестващ коментарите на заглавия от печата) зрителите замерят тримата водещи с топки от вестници. Има и други попадения, които придават небрежен и алтернативен привкус на шоуто.
Как се справят Константин, Ники и Краси? Със сигурност по-добре, отколкото анонимността им предполага. Четенето на текста от аутокюто (стегнат и забавен, напълно в традициите на “Междинна станция” на Иван и Андрей и Old School на Нико Тупарев) им се удава доста повече, отколкото на Камелия, например, или пък на ранния Азис.
В разговорите със събеседници и тримата показват достатъчно бърза и адекватна реакция. Не се знае доколко това е заслуга на редакторите, които им говорят в ушите, но няма и значение – важното е, че диалозите вървят стегнато, без излишно губене на време, а от гостите се изтръгва максимална информация в минута.
Колкото до самите гости – на този етап те не са нещо качествено различно от до болка познатите муцуни, които се въртят в другите предавания. Наличието на трима водещи обаче осезаемо разнообразява комуникацията в студиото. Засега Косьо, Ники и Краси по-скоро се допълват, отколкото да се конкурират или да си пречат.
Репортажите извън студиото? Засега са по-скоро оригинални, отколкото интересни. Подборът на темите също не е такъв, че да привлича някакво по-специално внимание, открояващо предаването от общия поток.
Това обикновено са неща, които всяко предаване подобрява, набирайки скорост. Проблем пред “5400” по-скоро е слабият му PR, недостатъчното лансиране както в рамките на самата TV7, така и в информационни канали извън нея.
Какво например пречи всяко прекъсване на Формула 1, която се излъчва само по тази телевизия, да започва с кратък анонс за шоуто същия ден? Нима таргетът не е почти един и същ?
Програмата на всяка медия има достатъчно ресурси, за да наложи подобно амбициозно шоу, както и физиономиите, имената и личностите на водещите му. В това отношение TV7 – иначе без съмнение най-смелият и амбициозен канал в момента, търпи най-сериозна критика.
Дали “5400” ще стане новия “Сблъсък” или новите “Градски легенди” или няма да успее да се наложи в силната конкуренция на късния неделен следобед – това ще стане ясно най-рано наесен. Дотогава ще ни остане удоволствието да гледаме едно атрактивно шоу, направено с хъс и настроение. В момента то е сред редките примери ако не за надхвърлени, то поне за изравнени очаквания и липса на големи разочарования.
