Всички, които се опитват да се избавят от целулита с помощта на нискокалорични диети или гладуване правят голяма грешка. Резултатите от изследвания в тази връзка показват тъкмо обратното – в такива случаи най-често се натрупват нови мазнини, които се наслагват под формата на т.нар. “портокалова кора”.

Всъщност мастните наслоения трябва да се свързват от мускулната и съединителната тъкан. Колкото по-силни са те, толкова по-равномерно са разпределени мазнините. Мускулната и съединителната тъкан не могат да растат без постъпването на белтъчини, а например при спазването на т.нар. “разтоварващи дни” или при гладуването разривът между разпадането белтъчините и тяхната синтеза става много по-голям.

Всяка диета е своеобразен форма на стрес за организма, който засилва разпада на белтъчините. С други думи, и при стрес, и при глад, организмът натрупва “на топка” мускулните белтъчини. Но при техния недостиг и без подкрепата на съединителната тъкан, мастните наслоения започват да растат хаотично и така създават ефекта на “портокаловата кора”.

Антицелулитните масажи, кремове, колани и панталони не са вредни, но само те не са в състояние да намалят целулита.

Какво трябва да се прави?

Белтъчините не трябва да се изразходват за гориво. Нашите мускули и мозъкът ще искат да получат това гориво (глюкоза) и ние можем да им го дадем заедно с храната или организмът ще си го вземе от нашата мускулна тъкан. Това означава, че постъпващите с храната в кръвта аминокиселини трябва да се насочат към производството на съединителни белтъчини, а не да се изразходват за поддържането на високото ниво на захар в кръвта, необходимо при гладуване и стрес.

Затова трябва редовно и последователно да се спазват две елементарни “антицелулитни процедури” – първо добре да се храним, а след това да спим достатъчно.

По този начин като изключим глада и стреса – факторите, които разрушават белтъчините, ще придобием белтъчен материал, необходим за подържането на еластичността на подкожната мастна целулоза, пише списание Prevention.