Няма съмнение, че поддържането на здрави зъби и здрава устна кухина е много важно. Всеки ден от различните медии ни "атакуват" реклами за различни пасти: хигиенни, избелващи, лечебно-профилактични.
Пастите за зъби, разбира се, могат да са и скъпи, и евтини. За това обаче е определяща причина не са разликите в качеството им. Стоматолозите в рекламите звучат наистина убедително, цените дори на скъпите пасти са приемливи, особено като се вземат предвид възможните последици от лошата зъбна хигиена, но в крайна сметка не цената, а съдържанието на една паста за зъби определя доколко тя би свършила работа.
Един от най-често акцентираните плюсове е свойството да се премахват налепите по зъбите. Но с какво? Производителите използват за тази цел много често калциев карбонат, т.е. креда, а тя е груб абразив, който надрасква зъбния емайл и изтрива шийката на зъба. Като правило (но не универсално!) колкото по-евтина е пастата, толкова по-едра е кредата. Още по-лошо е когато пастата съдържа алуминиев окис (в някои страни тази съставка вече е забранена). Ако искате да сте сигурни в безвредния ефект на вашата паста да премахва полипите, търсете дали тя съдържа нискоабразивния кремниев диоксид (silica).
Втората популярна рекламна хитрост е пастата с антибактериални добавки. Преди всичко това е триклозан - химикал, който унищожава микроорганизмите в устната кухина. Но заедно с това той има свойството да вреди и на полезната за организма микрофлора. Освен това бактериите умеят бързо да се приспособяват към триклозана. Някои производители включват в пастата антибактериални вещества като метронидазол и хлорхексидин. Последните изследвания обаче показват, че те носят колкото полза, толкова и вреда и специалистите вече препоръчват да не бъдат използвани при производството на пасти за зъби.
Третият факт, на който наблягат производителите, е обилната пяна, която е способна да прави пастата. В повечето пасти за тази цел се използва натриев лаурилсулфат (SLS). Ново изследване на американски учени показва, че това вещество дори в много малки количества е способно да доведе до сериозни увреждания на обиче и дори до катаракта (перде).
Важна съставна част на пастата за зъби е и калцият. Според рекламните послания едва ли не става ясно, че не е необходимо да ядем храни, съдържащи калций, трябва само да използваме подобна паста за зъби с калций. Но всъщност калциевият карбонат (който се използва при производството на пасти за зъби) е неразтворим, т.е. той не може да способства за минерализацията на зъбите. Тази функция изпълнява флуорът.
90% от всички пасти съдържат флуор. Но в различните пасти концентрацията на флуор съществено се различава, а също така използваните съединения на флуора са различни, т.е. има и активни, но има и плацебо. Най-активното и ефективно в това отношение съединение на флуора е аминофторидът, който създава стабилен защитен слой за зъбния емайл, но често липсва дори в популярните марки пасти за зъби. По-често се използва по-скъпият монофторфосфат (Colgate, Aquafresh) или натриев фторид (Blend-a-Med), които обаче образуват по-лесно отмиващ се защитен слой.
Флуорът изобщо не е съвместим с евтините абразиви като калциевия карбонат, защото тогава няма никаква полза от него.
В пастите, предназначени за чувствителни зъби, често се използва оловен фторид, а като страничен ефект често се наблюдава оцветяване на зъбите и пломбите в жълто-кафяв цвят.
Потребността на възрастен човек от флуор е 2-3 мг/денонощие. 1/3 от необходимото му количество флуор човек получава чрез храната, а 2/3 – от водата. Природни източници на флуор са рибата, ябълките и чаят.
Флуорът влияе и на обмяната на мазнините и въглехидратите, участва във формирането на зъбите и костите, но не трябва да се забравя, че самият флуор е вещество от втора класа опасност (“фторос” в превод от гръцки означава “разрушаващ”, а газообразният F2 е смъртоносен за човека).
Излишъкът на флуор в организма предизвиква дебалансиране на фосфорно-калциевия обмен, а това води до нарушение на минерализацията на костните тъкани и сухожилията.
Според учените, флуорът в прекомерни количества предизвиква колоидно прераждане на тъканта на щитовидната жлеза, намалява имунитета, затруднява вътреклетъчните процеси на синтеза и ускорява физиологичното стареене. Резултатите от ново изследване, публикувано в списание Behavioral Brain Research, показват, че флуорът е способен да предизвика промени в мозъчната тъкан, аналогични на болестта на Алцхаймер и някои други форми на слабоумие.
Главният извод: ако флуорът действително е способен да помага на нашите зъби, то той трябва да бъде в изключително малки дози. Далеч по-полезно е този елемент да попада в организма в необходимото количество чрез храната - рибата, ябълките, чаят.
Ако предпочитате водата от чешмата пред минералната, не мислете, че можете без всякаква опасност да използвате пасти, съдържащи флуор. Много специалисти подчертават колко опасно е да се флуорира водата. Мнoго хора не знаят, че флуорът който се използва за това, е получен от токсични отпадъци , съдържащи олово и арсен.
Общовалидно и прието от специалистите правило при избора на пасти за зъби е те да се сменят по-често – дори сутрин и вечер да се използват различни видове, а при всички случаи внимателно да се чете всичко написано върху опаковката.
Освен това употребата на всяка паста за зъби, одобрена за продажба, е по-добър вариант от липсата на каквато и да било редовна хигиена на зъбите и устата.