Няма официална статистика за хората с умствена изостаналост, синдром на Даун, епилепсия, множествена склероза или различни видове парализи в Димитровград, казва директорът на Дневния център за хора с увреждания в Димитровград Сибина Пачова. От една година насам хора с такива заболявания от 18 до 72 години там се занимават с рехабилитация, трудотерапия и разговарят с психолог. За центъра почти не се споменава в медиите от официалното му откриване на 1 юли миналата година, защото темата не е интересна за масовия читател и зрител. За тези хора, които всеки ден идват тук обаче, това е животът ми.

Колко души посещават в момента Дневния център за възрастни хора в Димитровград?

В момента на смени тук идват 12 души над 18- годишна възраст, с различни заболявания. Някои са по-леки форми на умствена изостаналост, епилепсия, има и тежки случай. Опитваме се да създаваме приятна среда за тези хора, още е много е трудно, защото в България мисленето остава различно. Ако едно семейстно има болен от церебрална пареза, например или със синдром на Даун, той обикновенно си стои в къщи. Така е прието. А тези хора са една особенна група, те имат нужда от общуване в подобни центрове. И това е много важно за тях, социалната среда. Повечето не могат да излезнат на улицата и да търсят контакти, затова Дневните центрове създават такива условия за общуване.

На 1 юли 2010 година Дневния център ще навърши една година откакто отвори врати, какво се промени за година?

Мисля, че има разлика, на първо място тя е за хората, идващи тук. Те вече имат навици и промяната при всеки един от тях е различна. Иначе имаме възможност да поемем още 8 души, затова набираме и потребители в центъра. Помещенията са големи, част от занималните и спалните стоят празни. Мисля, че може да си позволим да обсружваме 20 души. Персоналът не е голям, част от хората работят и в Дневния център за деца с увреждания на долния етаж.

Имаме нужда от още един рехабилитатор, защото се работи с хората на смени. Освен рехабилитатор тук работят медицинска сестра, социален работник, трудотерапевт, психолог. Те са на половин щат тук и на поломин щат в Дневния център за деца с увреждания. Не е лесно, но се справяме. Все пак работата с тези хора е от изключително значение за развитието им. Това могат да потвърдят и специалистите, които всеки ден се срещат с хората в това положение.

Ще отбележите ли първия рожден ден на центъра в началото на юли, за вашето социално заведение става дума все по някакви поводи?

Ще се опитаме да организираме нещо, това е важно и за нашите потребители. Те винаги се радват когато идват гости или посетители по различни поводи. Обикновенните хора не могат да го разберат, но за лицата с увреждания това е животът им. Сутрин ги взимаме с микробуса, вечер ви водим в къщи. И така всеки ден. Нека някои поне за малко се опита да се постави на тяхното място. Може би ще разбере.

Т.Вълчева