НСИ с информация за раждаемостта, браковете и местожителството

НСИ публикува данните за населението и демографските процеси за 2024 г.

Към 31 декември 2024 г. населението на България е 6 437 360 души. В сравнение с 2023 г. населението на страната намалява с 8 121 души, или с 0.13%. Мъжете са 3 095 140 (48.1%), а жените - 3 342 220 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години включително. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

► В края на 2024 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 544 245, или 24.0% от населението на страната.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин, Габрово и Смолян. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица), Варна и Сливен.

► Към 31.12.2024 г. децата до 15 години в страната са 901 843, или 14.0% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен, Ямбол и Пловдив, а най-нисък е в областите Смолян, Видин и Габрово.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45.3 години в края на 2024 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.5 години, а в селата - 47.6 години.

През годините се променят броят и относителният дял на населението под, във и над трудоспособна възраст.

За 2024 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете.

► Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2024 г. е 3 765 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 970 хил., а жените - 1 795 хиляди.

► Към края на 2024 г. над трудоспособна възраст са 1 701 хил. души, или 26.4%, а под трудоспособна възраст - 971 хил. души, или 15.1% от населението на страната.

Териториално разпределение на населението

Към 31.12.2024 г. в градовете живеят 4 744 111 души, или 73.7%, а в селата - 1 693 249 души, или 26.3% от населението на страната.

Към края на 2024 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 199. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.5% от населението на страната.

Към края на 2024 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.

► Половината от населението на страната (51.7%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 655 хил. души, или 10.2% от населението на страната. През 2024 г. в два статистически района населението намалява спрямо 2023 г. - в Северозападния с 1.3%, а в Северния централен район с 1.0%. В останалите статистически райони населението нараства.

► Най-малка по население е област Видин, в която живеят 70 542 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - с 1 295 931 души (20.1%). Четири са областите с население над 300 хил. души - София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.

► Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 81 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.4% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 41.1% от населението на страната, като най-голяма е Столична община (1 295 931 души), следвана от Пловдив (329 489 души) и Варна (327 424 души). Най-малката община е Трекляно - 522 души.

Раждаемост

През 2024 г. в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3 769, или с 6.6%.

► В градовете и селата живородените са съответно 39 483 и 13 945, а коефициентът на раждаемост е 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата.

► В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен и Ямбол, най-ниска в областите Смолян и Перник.

Смъртност

Броят на умрелите лица през 2024 г. е 100 736. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 270, или с 0.3%. Смъртността сред мъжете е по-висока в сравнение със смъртността сред жените.

Коефициентът на смъртност е по-висок в селата, отколкото в градовете. В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин, Монтана и Кюстендил. Най-ниска смъртността е в област София (столица).

През 2024 г. в страната са починали 238 деца на възраст до една година.

Бракове и бракоразводи

През 2024 г. са регистрирани 20 643 юридически брака - с 1 157 по-малко спрямо предходната година. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 210 ) са сред населението в градовете.

► През 2024 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.8 и 30.9 години.

► За 83.8% от жените и 83.6% от мъжете сключеният граждански брак през 2024 г. е бил първи. Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са София (столица) и Разград, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Видин.

► Броят на разводите през 2024 г. е 8 650, или с 438 по-малко от регистрираните през 2023 година. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.0%), следват причините „несходство в характерите“ (20.2%) и „фактическа раздяла“ (11.8%).

► Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.2 години.

Вътрешна миграция

► През 2024 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 96 833 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44.6% са мъже и 55.4% - жени.

►  Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 18.1%, лицата на възраст 15 - 64 години - 63.9%, а тези на 65 и повече години - 18.0% от мигриралите лица.

►  Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (41.4%), последвано от направлението и „село - град“ (26.1%), „град - село“ (22.8%). Значително по-малък, по брой и относителен дял, е миграционният поток по направлението „село - село“ - 9.7% от мигриралите лица.

Външна миграция

► През 2024 г. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 г. са 7.7%, тези на възраст 15 - 64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години - 9.6% от всички емигранти.

► Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).

► Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната.

• През 2024 г. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, от тях 51.5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34.9% имат българско гражданство, а 13.6% са граждани на държави от ЕС. Относителният дял на мъжете е 55.9%, а на жените - 44.1%.

• Сред дошлите да живеят в страната 16.0% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72.9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11.1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%