Объркани протоколи, липса на координация и неработещ алгоритъм – системата за ранно предупреждение на населението BG-ALERT отново се оказа неефективна в критичен момент. Кметът на Димитровград и зам.-председател на НСОРБ Иво Димов алармира за сериозни пропуски в работата на тази национална система, която трябва да предпазва гражданите при бедствия и извънредни ситуации.

Скъпа, но нефункционална система

Създадена с бюджет от 2.1 милиона лева, BG-ALERT има за цел да предупреждава населението чрез клетъчни съобщения при заплахи от природни бедствия, аварии или други извънредни ситуации. Въпреки инвестицията, при последните наводнения в Монтана и Враца системата не е сработила. Причината? Няма кой да я активира.

Неясен протокол и недостатъчно кадри

Иво Димов поставя под въпрос логиката на целия процес. Според него има скъсана връзка между институциите, а оперативността е крайно недостатъчна. Данните потвърждават това: по информация от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), само 129 служители в 85 общини и 6 областни администрации са обучени да работят със системата – бройка, крайно недостатъчна за национално покритие.

В Община Димитровград например, само двама служители са обучени и оторизирани, въпреки че кметът е поискал четирима. Ограничението е заложено в НАРЕДБА № 8121з-413 от 29 март 2024 г., която определя, че на всеки орган се осигуряват до два потребителски профила, освен ако не бъде направено мотивирано искане за повече:

Според наредбата, BG-ALERT се администрира от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", като нейната роля е да обучава и да създава потребителски профили. Отговорни за оповестяването на населението са общинските и/или областните администрации, ако има на лице обучени служители, които достатъчно на време могат да идат до административните сгради, да напишат съобщение, което да разпространят чрез системата в определената зона.

24/7 365 дни в годината отговорност за двама души?

Системата може да се активира само от сградата на общината, което налага физическо присъствие на оторизиран служител. Това поставя сериозни логистични предизвикателства: ако единият е в отпуск, а другият в командировка – няма кой да изпрати съобщението, коментира кметът на Димитровград. "А какво се случва, ако бедствието настъпи в 3 часа сутринта?" задава въпроса той.

Какво предвижда наредбата?

Въпреки широкия обхват, на практика липсва механизъм и ясна отговорност за бързо и самостоятелно вземане на решение за задействане на системата. Очаква се, че решението за активиране на системата се взема от кмета общината или от областния управител.

Примери от реалността: когато системата не сработва изобщо

Димитровград, 10 септември 2022 г.

Превишени алармени стойности на серен диоксид в града в 3 поредни часа, много над прага от 500µg/m³ за активиране на аларма и информиране на населението:

        - 10:00ч. – 826.29 µg/m³

        - 11:00ч. – 2002.42 µg/m³

        - 12:00ч. – 1075.02 µg/m³

Съгласно Оперативния план на общината, населението трябва да бъде оповестено до 30 минути след сигнал от РИОСВ. Метода за оповестяване към онзи момент е патрулни коли на РПУ да разгласяват информацията за създалата се информация и да информират населението какви предпазни мерки трябва да предприеме. Това не се случва, но сега след наличието на BG-ALERT, би трябвало системата да бъде използвана точно в такава ситуация, ако някой вземе решението за това. Същото се случва и на 29 юли 2021 г.

Да създадем хипотеза: скъсана язовирна стена

Представете си ситуация: скъсана язовирна стена (село Бисер 2012 г.) и идваща вълна към селището в извънработно време. Какво следва?

   - Кметът трябва да бъде открит по телефон, за да получи информация (ако мобилните оператори функционират - ВИВАКОМ и А1 в рамките на няколко дни се сринаха за по няколко часа) и да вземе решение;

   - Той да нареди задействане на системата;

   - Да се свърже с поне един от двамата служители, оторизирани да активират съобщението (ако са в рамките на населено място);

   - Поне те трябва да отидат до сградата общината (само от там могат да активират системата), да напишат съобщението. Съобщението трябва да е двуезично (на български и английски) , след което трябва задължително да се изпрати за съгласуване до ГДПБЗН и едва след одобрението им да се изпрати до населението или пребиваващите в определения периметър чрез BG-ALERT.

Всичко това – докато водата вече приижда. Възможно ли е това да стане навреме?

Не се знае кой, кога и как

Кметът на Хайредин, един от засегнатите от наводненията през изминалите дни, откровено призна: „Не знам кой трябва да го направи.“

Къде е логиката?

Кметът Димов логично поставя въпроса: Защо не се възложи тази функция на оперативните центрове на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), където има дежурни екипи 24/7? Вместо това, общински служители с ограничен достъп и без ясно разписани действия носят отговорността.

Още по-необяснимо е, че НСОРБ не е участвало в работната група, създала наредбата. Димов настоява за пълно преразглеждане на методиката и ясен, работещ механизъм.

В другите държави и в България

Системата работи в цяла Европа, но в България нещо и куца и до сега не е била в полза на обществото. 

Бел.ред.: Даваме ви личен пример от съседна Гърция, по време на почивка там телефона ми (без значение, че е с българска сим карта) получи съобщение от тяхната система за ранно предупреждение за предстояща силна буря след 2 часа, съобщението бе придружено и от препоръки за оставане на закрито. Бурята дойде, отнесе пътища и нанесе материални щети, но населението бе предупредено и имаше време да вземе мерки за своята безопасност.

В България само преди дни наводненията в Северозапада оставиха разрушени къщи, разбити пътища и хора в паника. В Лехчево, Хайредин и Кобиляк нямаше предупреждение, въпреки че дъждът валя с часове и наводнението можеше да бъде предвидено и населението информирано.

Заключение

BG-ALERT е замислена за превенция за населението, но без яснота, поемане на отговорност, организация и координация, тя се превръща в куха структура, която не е в полза на обществото. Не липсва технология, а липсва система за бързо, отговорно и навременно действие. Ако не се вземат спешни мерки, следващото бедствие отново ще ни завари – "ни чул, ни видял".