До шест месеца трябва да имаме пътна карта за нова пенсионна реформа
Нови и нови експерти и представители на управляващите се изявяват в последните дни с коментари за увеличаване на възрастта за пенсиониране в България и необходимостта от по-високи осигуровки. В дъното на тази шумотевица е проект на парламентарно решение, внесено преди Великденските празници от шестима депутати на ГЕРБ, БСП и ИТН. С него Деница Сачева, Галя Василева, Илиана Жекова, Биляна Иванова и Цветан Предов предлагат да се възложи разработването на пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система. Срокът за тази задача е шест месеца, а институциите, които ще участват в разработката са социалното министерство, министерството на финансите, НОИ, Комисията за финансов надзор и НАП.
Предложението трябва да даде начало на отдавна назрялата тема какво да правим с пенсионната система, която вече се издържа почти наполовина от бюджета, а не от осигуровки, и никаква надежда не се вижда за подобряване на демографската ситуация, а оттам и на финансовото й състояние. Депутатите стъпват на четирите анализа за проблемите на системата, които бяха публикувани през 2024 г. и до този момент не са довели до друга инициатива за промени, въпреки че са единодушни по редица въпроси. Това е посочено и в проекта на предложение.
„Всички документи подчертават необходимостта от осигуряване на дългосрочна финансова стабилност на пенсионната система, като се обръща внимание на демографските промени и тяхното въздействие върху разходите за пенсии. Има консенсус относно необходимостта от повишаване на адекватността на пенсиите, за да се гарантира достойно ниво на живот на пенсионерите. Препоръчва се провеждането на реформи, които да подобрят ефективността и устойчивостта на пенсионната система, включително преразглеждане на параметрите на осигурителните вноски и възрастта за пенсиониране“, пише в проекта на решение.
Именно последното изречение изведе на дневен ред всякакви коментари на тема повишаване възрастта за пенсиониране. Днес Левон Хампарцумян например също даде своите пет стотинки по темата с изказване, че според „изследване, свързано със застраховки и пенсии, масовото навлизане на лекарствата за отслабване води до ефекти – статистически се увеличава продължителността на живота, променя сметките за пенсионерите, за застрахователите. Днес един 60-годишен човек вече е напълно работоспособен, един 70-годишен човек също може да бъде."
Масло в огъня наля доклад на МВФ, в който се цитират изследвания, че възрастните днес са много по-работоспособни отпреди. „Знаем, че пенсионната система няма да издържи, ако не се вземат мерки за нейното укрепване. България е застаряваща нация и ако искаме да се плащат пенсии в бъдеще, ние трябва да се грижим за това сега. Инструментите за това са увеличаване на пенсионната възраст и подобряване на финансовия баланс на системата. Това са разумни и правилни стъпки. МВФ публикува доклад за демографията в света, в който констатацията е, че в страните със застаряващо население трябва да се полагат повече грижи за това хората да бъдат здрави и трудоспособни по-дълго време. Девизът е „седемдесетте са новите петдесет“ и аз съм доказателство за това“, коментира в интервю за БТА Кристалина Георгиева.
На свой ред управляващите се впуснаха да успокояват, че е рано да се говори за решения. „Има закон, по който се работи и е ясно докъде трябва да се достигне с възрастта за пенсиониране. Нека са спокойни хората, ако се притесняват, че би се вдигнала възрастта“, каза социалният министър Борислав Гуцанов. „Имаме шест месеца на разположение да разгледаме всички доклади, да се направят нужните анализи и срещи и едва тогава да коментираме какво трябва да се прави в пенсионната система и как да бъде направена пътната карта“, допълни той.
Последната пенсионна реформа у нас - на Ивайло Калфин от 2016 г., предвижда всяка година възрастта и стажът за пенсия плавно да се увеличават до 2037 г. Крайната цел е възрастта за пенсиониране да стане 65 г. и за двата пола, а стажът - 37 години за жените и 40 години за мъжете. Условията за пенсиониране през тази и следващите години по чл. 68, ал. 1 и 2 (масовата трета категория труд) са публикувани в тази полезна таблица от сайта на НОИ:
„Когато става дума за реформа, добрият стандарт е да има широка обществена дискусия“, каза днес вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в отговор на въпрос на журналисти дали ще се върви към увеличаване на пенсионната вноска и възрастта за пенсиониране. Дончев коментира, че не би искал да предпоставя резултата от такава дискусия. Нека първо да чуем всички участници, каза той и добави, че не мисли, че трябва да се върви към повишаване на възрастта и вноската.
Самият вносител - Деница Сачева, се изказа много внимателно. „Отговорът на този въпрос (за увеличаване на пенсионната осигуровка - б.р.) не е еднозначен. Той има два аспекта. Политическият е, че имаме консенсус между политическите сили в коалицията, че няма да бъдат вдигани данъци и осигуровки. Експертната гледна точка обаче е, че в средносрочен план това със сигурност трябва да се случи, защото ще нарастват и осигурителният доход, и цената на труда. А цената на труда е елемент от цената на всички стоки и услуги. Така че, увеличаването на осигурителните вноски вероятно ще трябва да се планира, но всичко трябва да става системно, умерено и поетапно“, коментира Деница Сачева в интервю за „Труд“.
„Нищо не може да се случи рязко, особено в ситуацията, в която се намираме, защото доверието в политическата система, в институциите е изключително ниско и това спъва и блокира възможността за правене на по-сериозни и големи промени. Точно заради това настояваме да се направи пътната карта, за да може да се представи на обществото. Да се обяснят всички рискове и това, което трябва да се случи, за да може системата да бъде настроена плавно и постепенно и да даде резултати в един непродължителен срок от 5 до 7 години. В тези системи нищо не може да се случи от днес за утре. Ако не започнем още днес обаче, не очаквайте, че тази система през 2030 г. ще може да работи и да върши работа на всички, които очакват от нея“, казва още Сачева.