8647 (тайните знаци на Съпротивата)

Преди да ви разкажа малко за Съпротивата, но този път не канадската, а тази в САЩ, искам просто да сложа тук новината, която прочетох преди 20 минути:

Тази седмица, имиграционните служби са екстрадирали 4-годишно дете, родено в Америка, т.е. гражданин на страната, заедно с майка му и двете му братчета. Отвратителната част на тази история – детето е с прогресивно онкологично заболяване, и на практика това прекъсва лечението му и шансовете му за живот. Две семейства от същата общност в Луизиана са депортирани. Другото семейство, екстрадирано точно по същия сценарий – без адвокат, без право на обаждане, е с двегодишно дете и майката бременна с второ.

Това е втори случай след като друго болно дете, на 10 години, беше екстрадирано преди две седмици. Ще повторя само един от многократно написаните коментари: „Жестокостта не е случайност, а цел."

Жестокостта и насаждането на страх, усещането за безпомощност, объркване и постоянни ужасни новини е сърцевината на един деспотичен режим.

Оня ден най-после група влиятелни бивши политици, предимно демократи, решиха да излязат от мълчанието и да кажат, че това, което става, е неприемливо, непоносимо и трябва да престане. Написали са едно дълго и изпълнено с правдиви заключения писмо, което няма да преразказвам (мисля, че го споделих на стената си).

Ще спомена само едно изречение, което ми задържа вниманието (превеждам приблизително): „Ако си мислите да чакате превъртането на изборния цикъл, т.е. след 2 или 4 години, а не действате СЕГА, ще бъде късно, и с всеки ден ще става все по-трудно."

И сега ще се върна към Съпротивата – явната и тихата, скритата. „Ако има някаква надежда, то тя е в пролите." (Оруел)

Явната съпротива – в страната са се сформирали и се сформират протестни групички, които изскачат на улицата буквално по всеки повод – спонтанно и главното – бързо.

Така се случи вчера с ареста на съдийката – по средата на деня в петък, пред съда, където я бяха задържали, се събра тълпа протестиращи, към 100 човека, които скандираха, докато не я освободиха. Беше зашеметително бързо за Америка.

Същото е станало оня ден, когато отново в съда, но този път във Вирджиния, имиграционните са арестували НЕВИНЕН човек, който е дошъл за някакво малко дело, по което си е тръгнал оправдан. Бяха снимали цялото арестуване – цивилни хора, в кола без обозначитлени знаци, които са ОТКАЗАЛИ на адвоката на човека да представят каквато и да е идентификация за легимитиране.

Тоест може да са обикновени бандити, които го отвличат за откуп. От фоайето на СЪДА. Горкият човечец, бояджия по професия, напълно забъркан какво точно става, окован в белезници, се качва на буса с тях.

И тука става немислимото (за съжаление, човека не го връщат), но почти веднага след като видеото се качва в мрежата, пред сградата на съда пристигат резгневени граждани и го ограждат в жива верига – така че дошлите агенти да не могат да отвлекат НИКОГО повече. И с действията си ги прогонват. Вероятно завинаги.

Бях ви писала за градовете-убежища, или даже районите-убежища – в цяла Америка те засега са 16 (обявени от губернатори и кметове) – на тях 47 решил да им отреже федералното финансиране, за да се „вразумят“, обаче те си помислили, па подали иск в съда, че неправилно им отнема средства, и засега печелят. 47 сигурно ще се отнесе към по-горна инстанция (Върховния съд), но юристите казват, че шансовете са му никакви.

Това със съдебните дела се оказва много широко разпространена и печеливша тактика – досега са заведени много дела (поне 100 големи, за 100 дни) от различни институции, групи и отделни хора – например, повечето дела срещу отмяна на студенстските визи и екстрадации на тази основа са спечелени, и студентите си остават. 1:0 за студентите.

Други, които печелят дела, или отмяна на заповед за затваряне, и то само от тази седмица са:

 – Националната служба за синоптични прогнози – да върнат съобщенията за времето на други езици освен английски(кой идиот би отрязъл предупреждения за торнадо на испански и френски, а да, сетих се – някой дето мрази мексиканци и канадци – не изключваме обикновено монолингвистично невежество);

 – Програмата за научни изследвания в помощ на женското здраве (60-годишна програма, помогнала на стотици хиляди жени);

 – отмяна на плановете на оня антиваксър, здравния министър Кенеди Дж. да създаде национален регистър на аутистите (все едно са добитък или обществено опасни – да не правя някои чисто нацистки асоциации);

 – връщане на работа на специалистите от Агенцията по безопасност на храните (бяха уволнили дори тези, които се занимават с настоящата епидемия от птичи грип, заради която цените на яйцата са рекордни, ако и 47 да твърди обратното – идиоти, сър!).

Днес е 5-годишнината от деня, в който 47 предложи да се пие/инжектира белина за справяне с ковид.

Ето с еквивалентите на такива изпълнения се занимават гражданте и сега, 5 години по-късно.

И стигаме до скритата съпротива – хората, които са в червени щати, или се страхуват за работата си и просто за семействата си – в групата на 50протеста50щата1ден (50501) хора си обменят идеи как да надхитрят системата и да изразят съпротива със стикери, гривни и всякакви „скрити“ послания.

Една жена беше написала на пост-ит (лепящо листче) числото „8647“, и каза, че го лепи на разни обществени места – в тоалетни, на дъски за обяви в кафенета/офиси, в магазини. Като знак на Съпротивата – така хората като нея виждат, че не са сами, и се осмеляват повече.

А какво означава това число? И аз попитах в групата, където повечето знаеха (и я поздравяваха за находчивостта), и ми отговориха така:

„86“ на „ресторантски жаргон“ означава „изхвърли го тоя!". Останалото го знаете.

И така:

8647