Дори сърбите са по-напред с надница от 11 евро, въпреки че дори не са в ЕС
Разликите в цената на труда между Източна Европа и Западна Европа остават сериозни, сочат данните на Евростат за разходите за труд в Европейския съюз през 2024 г. България не се отлепя от дъното с най-ниската цена на труда - едва 10.6 евро на час, докато на другия полюс е Люксембург, където един работещ получава над пет пъти повече - 55.2 евро на час. Другите страни от топ 3 по най-висока цена на труда в съюза са Дания с 50.1 евро на час и Белгия - с 48.2 евро.
Сближаването между икономиките се случва, но е доста бавно. Факт е, че заплатите на Изток растат доста по-бързо в последните години, но въпреки това изоставането на доходите в тази част от континента остава чувствително.
Европа е на две скорости за заплатите
Средната почасова ставка в ЕС през 2024 г. е била 33.5 евро, тоест тройна спрямо българската. Ситуацията обаче не е много по-розова и в други страни от Централна и Източна Европа или Прибалтика. В дъното по цена на труда са също Румъния - 12.5 евро на час, Унгария - 14.1 евро, Латвия - 15.1 евро, Литва - 16.3 евро, Хърватия - 16.5 евро, Гърция - 16.7 евро, Полша - 17.3 евро.
Тъжното е, че ставката в България се оказва по-ниска дори от тази в съседна Сърбия, която е дори извън ЕС - 11.4 евро на час.
Разходите за труд на час в държавите от ЕС за 2024 г., в евро
Източник: Евростат
В почасовата ставка на разходите за труд влиза цялостният разход за работодателя да наеме служител - включително средствата за професионално обучение, за работно облекло, за социални придобивки, за неотработени дни плюс социалните вноски за работодателя и данъците върху труда.
Основният разход си остава заплатата и свързаните с нея придобивки. В ЕС тя заема средно около 75% от цената на труда, която плаща работодателят. Останалите около 25% са предимно социалните осигуровки за негова сметка. Най-ниските несвързани със заплатата разходи за труд (основно социалните осигуровки) през 2024 г. са регистрирани в Румъния (4.8%) и Литва (5.4%), докато най-високите са във Франция (32.2%) и Швеция (31.6%). По този показател България се позиционира като държава със сравнително ниски разходи извън заплатата - те са 13.3% от общите разходи за труд.
Средната заплата в България се е вдигнала с 1000 лв. за четири години
Средната брутна заплата в България е била 1474 лв. през декември 2020 г., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Четири години по-късно тя вече е 2468 лв. - с около 1000 лв. повече. Ръстовете на годишна база от 2021 г. насам се движеха в порядъка 12-16%. Пикът бе през 2022 г., когато средната заплата за четвъртото тримесечие нарасна с 16.6% на годишна база.
Източник: Национален статистически институт, България
Въпреки това обаче разликите Изток-Запад остават.
През 2023 г. нетните годишни доходи на средностатистически неженен работник без деца в ЕС са били 28 217 евро, като варират от 9355 евро (18 296 лв.) в България до 49 035 евро в Люксембург.
През 2023 г. нетните годишни доходи на средна работеща двойка с две деца са били 60 447 евро в ЕС, вариращи от 19 938 евро (38 995 лв.) в България до 107 590 евро в Люксембург, съобщава още Евростат.
България е и държавата с най-висок дял от работещите, които получават ниски възнаграждения - 26.8% от всички. За сравнение, средно за ЕС този дял е 14.7% от наетите, а в държавите с най-малко „работещи бедни“ - Франция и Дания, е малко под 10%.
Литва: Ръстът на възнагражденията се забави, но остава двуцифрен
Средните разходи за труд в Литва (16.3 евро на час) са сред тези, нараснали най-бързо в Европа, но все още изостават значително от средните за ЕС, сочат още данните на Евростат.
Ръстът на заплатите се забавя, но остава висок заради недостига на квалифицирана работна ръка, пише в сценария за икономическо развитие, публикуван от Министерството на финансите на Литва. Ръстът на заплатите в страната се забавя през 2024 г., но остава двуцифрен, като средномесечният растеж на брутната работна заплата е 10.2%.
Растежът на заплатите в обществения сектор е по-бърз (12.8%), отколкото в частния сектор (9%). Средната месечна брутна работна заплата през миналата година нараства във всички икономически дейности, като варира от 5.7% в административните и обслужващи дейности (най-ниска) до 15.7% в образователни дейности (най-висока), коментираха от Министерството на социалната сигурност и труда.
Повишението на заплатите в Литва се дължи на силното търсене на работници с подходяща квалификация и политиката по доходите в публичния сектор. По-високата минимална заплата, която се увеличи с над 12% до 1038 евро от 1 януари 2025 г., също има стимулиращ ефект. Въпреки че растежът на заплатите в частния сектор беше ограничен от намаления финансов капацитет на компаниите и спирането на инфлационния натиск върху заплатите, той остана сравнително силен поради голямото предлагане на свободни работни места.
Средноевропейски доходи в България - при над 4% икономически растеж
България има шанс да достигне средноевропейските доходи около 2040 г. само при икономически растеж над 4%. Това е основното заключение на доклад на Световната банка за България от декември 2022 г., озаглавен „Път към високи доходи“.
Графика: НСИ, България
Присъединяването на България към ЕС породи очаквания, че стандартите на живот ще се повишат до средните за ЕС, пише в доклада. Към 2007 г. импулсът за реформи беше силен, но след поредицата от вътрешни и международни кризи притокът на чуждестранни инвестиции намаля рязко, а напредъкът в реформите се забави, отслабвайки темпото на сближаване със средните нива на доходи в ЕС. Това се случи на фона на бързо влошаващите се демографски тенденции (прогнозите са до 2070 г. населението да намалее с 29%!).
„Икономиката на България нарасна само с 2.1% между 2010 и 2019 г. - десетилетието, предхождащо избухването на пандемията от Covid-19. В резултат на това подобренията в жизнения стандарт за повечето българи станаха по-скромни, тъй като сближаването на доходите със средните нива за ЕС се забави, а неравенствата се запазиха“, коментира Световната банка. Според нея при темповете на растеж преди кризата с Covid-19 не се очаква България да се доближи до средните нива на доходи в ЕС в обозримо бъдеще.
Световната банка обаче смята, че възобновяването на икономическия просперитет на България е възможно. „Средните нива на доходите могат да се изравнят със средните в ЕС в рамките на 15 години, ако средният годишен икономически растеж в периода след Covid-19 се удвои, достигайки над 4% годишно, което съответства на растеж на БВП на глава от населението от над 5%", сочат изчисленията на международната институция.
„Тъй като натрупването на основен капитал и труд намали темпа си, България трябва да подобри ефективността на фирмите и уменията на хората, за да приближи икономиката до границата на производствените възможности. Без нов тласък за реформи темпът на растеж се предвижда да се забави допълнително, достигайки 1.2% до 2050 г., когато се очаква демографските тенденции да причинят рязък спад на населението в трудоспособна възраст, а растежът на общата факторна производителност (ОФП) да се върне към средносрочната си тенденция“, коментира Световната банка.
Най-стимулиращи биха били подобренията в производителността на труда. Увеличението на частните инвестиции са ключов двигател за растежа. Инвестициите в енергетиката и зелените технологии, включително чрез ефективно усвояване на средствата от ЕС, предоставят възможности за повишаване на конкурентоспособността на фирмите.
Симулациите показват, че инвестициите в развитие на човешкия капитал ще помогнат за справяне с недостига на умения в икономиката, ще смекчат неблагоприятните демографски тенденции и ще стимулират растежа в дългосрочен план. За тази цел е ключово справянето със значителните регионални неравенства в достъпа до обществени услуги, които подкопават формирането на човешки капитал, предупреждава Световната банка.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Цветелина Соколова, Mediapool (България); Ieva Kniukstiene, Delfi.lt (Литва) и журналисти от Il Sole 24 Ore (Италия).
