От Антонино Каффо и Георги Мавридис

България постигна значителен напредък в областта на възобновяемите енергийни източници, като основният двигател е бързото разширяване на соларните инсталации. Към юли 2024 г. общият инсталиран капацитет от ВЕИ в страната възлиза на 6 757 MW, от които 3 612 MW (53,4%) са фотоволтаични системи, 2 375 MW – водноелектрически централи, 707 MW – вятърна енергия и 64 MW – други източници.

Според официални данни, предоставени на българските регулаторни органи и потвърдени от независими източници от енергийния сектор, през последните две години соларната енергия се утвърди като основен стълб на зеления преход на страната – измествайки водноелектрическите централи, които до 2022 г. заемаха водеща позиция.

Развитието на соларния сектор може да бъде разделено на два ясно очертани периода, които отразяват връзката между политиките и инвестиционната активност. Първата вълна беше между 2010 и 2012 г., когато България въведе щедри изкупни тарифи, дългосрочни договори и други стимули. Втората вълна започна след 2021 г., когато енергийната криза и нарастващите цени на електроенергията насочиха интереса на инвеститорите към фотоволтаиците – благодарение на ниските оперативни разходи и високата възвръщаемост.

За разлика от соларния сектор, вятърната енергия остава в застой. Повечето вятърни турбини са инсталирани преди 2013 г., а нови инициативи – както на сушата, така и в морето – са почти изцяло спрени. Както отбелязват енергийните анализатори, „въпреки значителния потенциал, вятърната енергия е замразена поради институционални и технически пречки“, а проектите в Черно море са все още само на етап планиране.

В хидроенергийния сектор по-голямата част от капацитета – около 2 067 MW – е инсталиран преди 1999 г., когато алтернативните ВЕИ технологии все още не бяха широко достъпни. Оттогава насам растежът е минимален, с едва 300 MW добавен капацитет за последните две десетилетия.

Прогноза за 2025 г.

Динамиката остава съсредоточена в соларния сектор. Според официалните заявки за присъединяване към мрежата и оценки на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), през 2025 г. се очаква да бъдат въведени в експлоатация още между 1 000 и 1 500 MW фотоволтаичен капацитет. Прогнозата за останалите технологии е далеч по-песимистична – почти липсват сигнали за нови инвестиции или държавно водени инициативи.

Натиск върху инфраструктурата

Въпреки количествения напредък, интеграцията на ВЕИ в националната електроенергийна система среща сериозни технически предизвикателства. В страната липсва достатъчна трансмисионна и разпределителна инфраструктура, а броят на подстанциите, способни да поемат ново производство, е ограничен. Според анонимни източници от сектора, „инвеститорите често са принудени да изграждат собствени подстанции – дори когато те не са пряко необходими за проекта – само за да се осигури стабилността на мрежата.“

Липсата на инфраструктура за съхранение на енергия усложнява ситуацията допълнително. Макар правителството да е обявило планове за интегриране на батерийни системи в соларни паркове, към момента няма действащи мащабни проекти за съхранение. Усилията се ограничават до отделни частни инициативи и не са част от координирана държавна стратегия.

Институционални и административни бариери – Бавният напредък на един пазар с голям потенциал

Въпреки нарастващия дял на възобновяемата енергия в енергийния микс на България, страната продължава да се сблъсква с редица институционални, административни и политически пречки, които възпрепятстват внедряването на нови технологии и по-широката интеграция на чистите енергийни източници.

Бюрократична сложност, забавяния и скрити разходи

Разрешителните режими, одобренията и регулаторните проверки, необходими за реализиране на проекти за възобновяема енергия в България, продължават да бъдат основна пречка, според множество източници от енергийния сектор. Процедурите изискват участие на различни държавни институции, липсва яснота в последователността на действията, а времето за обработка варира от 12 до 24 месеца – дори за проекти с малък мащаб.

Независим енергиен експерт с познания за българския пазар отбелязва, че липсата на технически капацитет и недостигът на служители в институциите водят до значителни забавяния. Освен това, голяма част от действащата нормативна уредба е остаряла и не отчита нововъзникващи технологии като системи за съхранение на енергия или хибридни решения.

Липса на стабилна политическа рамка

Политическата нестабилност е посочена както от европейски, така и от национални органи като основен възпиращ фактор за инвестиции. Както се посочва в оценката на Секретариата на Енергийната общност от 2023 г., въпреки че България формално участва в европейския механизъм за наблюдение на зеления преход, нейната стратегия за възобновяеми източници остава фрагментирана и без ясно определени цели за 2030 или 2050 г.

Тази несигурност подкопава доверието на инвеститорите и води до отмяна на проекти, тъй като компаниите се опасяват от внезапни промени в данъчните режими или тарифните схеми – както се е случвало в предишни години.

Финансиране: не липса на капитал, а липса на „банкова привлекателност“

За разлика от някои свои съседи в Югоизточна Европа, България не страда от ограничен достъп до капитал. Местни и международни банки проявяват интерес към финансиране на проекти с ВЕИ. Реалната пречка обаче е липсата на достатъчна „банкова привлекателност“ на проектите. Забавяния в присъединяването към мрежата, липса на приоритет за малките производители и необходимостта от допълнителна инфраструктура – като подстанции – значително увеличават разходите.

Както обяснява един опитен участник на пазара: „Дори когато един проект е технически и финансово обоснован, изискването инвеститорът да изгради подстанция, която основно обслужва националната мрежа, а не конкретния му проект, може напълно да обезсмисли инвестицията.“

Натиск от установени интереси и политически мрежи

Анонимни източници съобщават, че утвърдени икономически интереси – включително въглищният сектор, компаниите за изкопаеми горива и традиционните енергийни производители – продължават да оказват значително влияние върху политическата и регулаторната среда в България. Продължаващите субсидии за електроцентрали на лигнитни въглища и дългосрочните договори за доставка намаляват необходимостта от реформи.

Паралелно с това, някои инвеститори остават резервирани поради опасения за корупция в определени разрешителни процедури – често без възможност за обжалване или надзор.

Заслужава да се отбележи и фактът, че според данни на Eurostat (2023) България остава сред страните в ЕС с най-висок дял на въглища в производството на електроенергия. Това частично обяснява политическата неохота да се предприемат дълбоки структурни промени в енергийния сектор.

Съхранение, иновации и инвестиционен риск – Технологичното изоставане на България в зеления преход

Технологичните иновации са в основата на енергийния преход. Преминаването към система, базирана на възобновяеми източници, изисква не само производство на енергия, но и интелигентно управление, възможности за съхранение и децентрализирани модели. Въпреки напредъка в изграждането на фотоволтаични мощности, България все още изостава в технологично отношение – особено в сферите на съхранение на енергия и интелигентна инфраструктура.

Съхранение на енергия: от спешна необходимост до постоянни забавяния

Според данни на българските енергийни власти, към момента в страната не функционират мащабни проекти за съхранение на енергия. Интегрирането на батерии в нови соларни паркове е ограничено до пилотни проекти или изолирани частни инициативи, без ясно формулирана държавна стратегия.

Анонимен източник от енергийния сектор обяснява: „Съществуващите електропреносни линии не могат да поемат големи обеми енергия при свръхпроизводство – а без възможност за съхранение, тази енергия просто се губи.“ Освен това все още липсва регулаторна рамка за работа на системите за съхранение, както и ясен механизъм за компенсация или интеграция на тези технологии в енергийния пазар.

Иновации в условия на политическа несигурност

Внедряването на усъвършенствани технологии – като хибридни системи, peer-to-peer енергийни модели, изкуствен интелект за управление на натоварването или ново поколение фотоволтаични материали – все още се намира в зародиш. Пречките не са технически, а институционални и финансови.

Както се посочва в доклад на Световната банка от 2023 г. относно зеления преход в Югоизточна Европа, България показва ниска степен на усвояване на инвестиции в иновативни ВЕИ проекти, като повечето кандидатури са насочени към конвенционални фотоволтаици.

Основни възпиращи фактори са:

високите първоначални разходи за напреднали технологии,

дългите срокове на възвращаемост,

неспособността на местните банки да оценяват технологични рискове,

липсата на местни консултанти и технически експерти с опит в иновации при ВЕИ.

Анонимен източник добавя, че въпреки наличието на европейски средства, малките предприятия често не успяват да покрият техническите и административните изисквания, необходими за кандидатстване. В резултат, иновациите до голяма степен остават извън основния инвестиционен поток.

Финансиране и устойчивост

Въпреки първоначалните предположения, основното предизвикателство не е липсата на капитал, а отсъствието на подходящи финансови инструменти. Традиционните банкови модели за кредитиране не са приложими за цикличната и често непредсказуема природа на проекти, водени от иновации.

Сред основните затруднения са:

ограничен достъп до международни инвеститори поради институционална нестабилност,

липса на гаранционни механизми за нови технологии,

тежки изисквания към разработчиците за изграждане на мрежова инфраструктура (напр. подстанции), дори когато тя основно обслужва националната мрежа – с непропорционално финансово натоварване върху бюджета на проекта.

Този модел оказва най-силен негативен ефект върху малките и средни предприятия, които не разполагат с необходимия капитал, за да реализират съпътстващи проекти, несвързани пряко с основната им енергийна дейност.

Напредъкът на България във възобновяемата енергия е безспорен. Въпреки това, технологичните иновации – които са от решаващо значение за постигане на климатичните цели на страната за 2030 и 2050 г. – остават възпрепятствани от институционална и инвестиционна среда, която все още не предлага нужните инструменти, стимули и предвидимост.

Следващият етап от зеления преход не е само въпрос на увеличаване на инсталирания капацитет, а на качествено и интелигентно развитие на самия пазар.

 

Възобновяема енергия в България: Предизвикателства и възможности

Люба Никифорова, изпълнителен директор, лицензиран търговец на електроенергия и ментор в областта на водородната енергия, предлага задълбочен анализ на настоящото състояние и бъдещите перспективи на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в България. Въз основа на своя професионален опит и наблюдения, тя очертава както ключовите пречки, така и възможностите, които се откриват пред енергийния сектор на страната.

Един от основните проблеми, които тя идентифицира, е политическата нестабилност, която характеризира България през последните години, с поредица от служебни правителства. Това, според нея, е забавило значително стратегическите решения в енергийния сектор. Въпреки това, тя подчертава, че създаването на стабилно коалиционно правителство дава надежда за дългосрочно планиране и ориентирана към развитие политика.

Никифорова смята, че България все още се намира в начален етап от същинското развитие на ВЕИ. Според нея, бъдещият енергиен микс на страната вероятно ще включва ядрена енергия – възможно чрез малки модулни реактори – държавно управлявани хидроелектрически проекти, както и значителен дял възобновяема енергия. По нейните оценки, до 75% от енергийния микс може да се състои от ВЕИ, като около две трети от този дял ще бъде реализиран чрез мащабни, централизирано координирани проекти, а останалата част – чрез децентрализирани решения като фотоволтаици по покриви на жилища.

По отношение на конкретни технологии, тя отбелязва, че фотоволтаичният сектор е отбелязал значителен ръст през последните две години, особено в сегмента на големите соларни паркове. За разлика от това, малките жилищни системи все още са в начален етап на развитие. Вятърната енергия, по нейните думи, се сблъсква с множество предизвикателства – социална съпротива, дезинформация и липса на подходящи терени. Тя обръща специално внимание на геотермалната енергия, като подчертава, че България разполага с огромен неизползван потенциал. Същевременно, използването на биомаса остава ограничено.

Друг ключов проблем, който тя посочва, е състоянието на електропреносната мрежа – тя все още не е достатъчно развита, за да позволи мащабна интеграция на ВЕИ. За разлика от ВЕИ проектите, които могат да привлекат частни инвестиции, модернизацията на мрежата изисква публично финансиране. Тя посочва примера с интернет инфраструктурата в България, която, изградена почти от нулата, днес е по-модерна от тази в много по-развити държави. Същото, според нея, е напълно възможно и в енергийния сектор – при наличие на правилните инвестиции и планиране.

На институционално ниво тя признава, че бюрокрацията все още представлява предизвикателство за инвестиции в енергетиката, но отбелязва и признаци на напредък. Европейските директиви и политики оказват натиск за опростяване на административните процеси и за създаване на по-благоприятна регулаторна среда за инвеститорите.

Никифорова също така подчертава значението на обществената осведоменост. В България, отбелязва тя, липсва достатъчна информация относно ползите от ВЕИ, което затруднява социалното приемане – особено при вятърните проекти. Тя настоява за нуждата от информационни и образователни кампании, както се прави в други европейски държави, с цел преодоляване на дезинформацията и засилване на обществената подкрепа.

В заключение, тя подчертава, че енергийният преход не е само технически или инвестиционен въпрос, а и въпрос на политическа воля и колективно съзнание. Въпреки трудностите, България се намира пред историческа възможност да преосмисли своето енергийно бъдеще по устойчив, справедлив и иновативен начин.

България на прага: по пътя към възобновяемата енергия следвайки примера на Гърция и Италия

Докато България поема по собствения си път към едно по-устойчиво енергийно бъдеще, нейната траектория започва да наподобява тази на южните ѝ съседи – Гърция и Италия. И двете страни, богати на възобновяеми ресурси и формирани от сложни социално-политически реалности, предлагат едновременно предупреждаващи примери и ценни уроци.

В Гърция значителният напредък в соларната и вятърната енергия е съпътстван от бюрократична инертност, пренасищане на електропреносната мрежа и нарастваща концентрация на пазарна власт в ръцете на няколко големи играча. Италия, въпреки рекордно производство на соларна енергия и нарастващ обществен интерес към ВЕИ, продължава да се бори със старомодни разрешителни процедури, непоследователна правителствена политика и дълбоко вкоренена зависимост от изкопаеми горива като природния газ.

Заедно тези два случая илюстрират един по-широк европейски парадокс: страни с огромен потенциал за развитие на възобновяеми източници често се сблъскват със системни неефективности, които забавят или отслабват въздействието на „зелените“ политики.

Когато насочим вниманието си към България – страна, която тепърва прави първи крачки в своя зелен преход – тези регионални примери могат да послужат както като предупреждение, така и като вдъхновение.

Зеленият преход на Гърция: Напредък въпреки структурните бариери и необходимостта от децентрализация

През последните години Гърция постигна значителен напредък в развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), особено в областта на соларната и вятърната енергия. До 2023 г. ВЕИ – включително големите хидроелектрически централи – осигуряваха над 48% от производството на електроенергия в страната. Това постижение поставя Гърция сред водещите страни в Югоизточна Европа по отношение на енергийния преход.

Този напредък е резултат от значително европейско финансиране, особено чрез Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) и новите Структурни фондове на ЕС (ESPA 2021–2027), които подкрепят проекти в областта на мрежовата инфраструктура, съхранението на енергия, енергийната ефективност в сградите и самопроизводството чрез покривни фотоволтаични системи. От 2020 г. насам Гърция въведе и законодателни реформи, насочени към опростяване на разрешителните процедури и ускоряване на внедряването на ВЕИ, което създаде по-благоприятна среда за инвеститорите.

Въпреки тази положителна траектория, страната продължава да се сблъсква с сериозни институционални и структурни предизвикателства, които могат да забавят по-нататъшния напредък. Електропреносната мрежа вече показва признаци на пренасищане, като Независимият оператор на преносната система (ADMIE) предупреди, че може да бъде принуден да отхвърли нови заявления за присъединяване на ВЕИ. Това е особено критично, тъй като много региони с висок потенциал за възобновяема енергия са ограничени от недостатъчен преносен капацитет или липса на достъп до мрежата.

Друг сериозен проблем е липсата на мащабна инфраструктура за съхранение на енергия. Въпреки че Гърция си е поставила амбициозната цел да достигне 3 GW инсталиран капацитет за съхранение до 2030 г., реалното изпълнение остава ограничено. Много от проектите – било за батерии, било за водно съхранение – все още са в начален етап или се сблъскват с регулаторни забавяния.

Концентрацията на ВЕИ пазара в ръцете на малък брой големи играчи също предизвиква безпокойство. Малките инвеститори, местните власти и енергийните общности трудно получават достъп до финансиране и капацитет за присъединяване към мрежата, докато по-голямата част от новите инвестиции се реализират от големи енергийни или строителни компании.

Гражданското участие – неизползван потенциал

Участието на гражданите в енергийния преход остава недостатъчно. Въпреки че правната рамка за енергийни общности съществува от 2018 г., повечето действащи проекти се инициират от общини или институции, а не от самите граждани. Комбинацията от бюрократични пречки, ограничено финансиране и липса на техническа подкрепа възпрепятства по-широко участие. Програми като „Фотоволтаици на покривите“ и нетно отчитане предизвикват значителен интерес, но пренасищането на мрежата и административните забавяния продължават да бъдат сериозна пречка.

Социалното приемане, особено по отношение на големите вятърни паркове, също е проблем. Местното недоволство нараства, често поради липса на консултации и видими ползи за общностите. Експерти са единодушни, че по-добрата комуникация, прозрачността и включването на местното население в планирането и вземането на решения са ключови за изграждането на доверие и преодоляване на съпротивата.

Поглед към бъдещето

Много експерти смятат, че Гърция трябва да се насочи към по-децентрализиран и социално приобщаващ енергиен модел. Покривните соларни системи, инсталациите върху обществени сгради и микрoмрежи, ръководени от общности, се разглеждат като важни инструменти за балансиране на мрежата, овластяване на гражданите и повишаване на устойчивостта на местно ниво.

Освен това е необходимо дългосрочно планиране, по-силни междусистемни връзки със съседните държави и инвестиции както в централизирани, така и в децентрализирани решения за съхранение на енергия. Въпреки че регулаторната рамка се е подобрила, институционалните слабости остават – особено що се отнася до административния капацитет и политическата намеса на местно ниво.

Без да се отстранят тези тесни места и без да се гарантира по-справедливо разпределение на финансирането и възможностите, съществува риск енергийният преход в Гърция да се концентрира в ръцете на малцина, като изключи гражданите, които би трябвало да бъдат в центъра на процеса.

Следващото десетилетие ще бъде решаващо: страната разполага както с природни ресурси, така и с необходимите политически инструменти – но успехът ще зависи от способността ѝ да съчетае технологичния напредък с прозрачност, децентрализация и активно участие на обществото.

Италия на енергийния кръстопът: между неизползван потенциал и бюрократични пречки

Италия – страната на слънцето и вятъра – се намира на решаващ кръстопът по пътя към устойчиво енергийно бъдеще. Богата на природни ресурси и с огромен потенциал за възобновяема енергия, страната изпитва затруднения да се освободи от оковите на изкопаемите горива и да осъществи ефективен енергиен преход.

Картината, която се очертава, е сложна и многопластова. От една страна, можем да отбележим успеха на 2024 г., когато възобновяемите източници покриват 41,2% от националното енергийно потребление – основно благодарение на хидроелектрическата и фотоволтаичната енергия, които отбелязват рекордни стойности. От друга страна обаче, секторът продължава да се сблъсква с постоянни затруднения. Зависимостта от природния газ, който силно влияе върху цените на електроенергията, остава сериозно предизвикателство.

Както отбелязват експерти, необходимо е да се „развърже“ връзката между цената на газа и тази на електроенергията чрез насърчаване на самостоятелното производство, енергийните общности и дългосрочните договори за изкупуване (PPA). Тази стратегия, заедно с реформиране на ценовата система и въвеждане на конкретни стимули за ВЕИ, може да стабилизира разходите за енергия и да ускори прехода.

Но пред възобновяемата енергия все още стоят много бариери. Гая Галоти, директор „Изследвания“ в IDC Energy Insights (EMEA), подчертава, че въпреки намалението на разходите за внедряване на ВЕИ технологии, високите начални инвестиции остават сериозна пречка – особено за малките фирми и домакинствата. Допълнително утежняващи фактори са премахването на полезни субсидии, нестабилната правителствена политика и тромавите разрешителни процедури.

Бюрокрацията – сериозна спирачка за развитието

Бюрокрацията се откроява като основна пречка за развитието на сектора. Както се подчертава в доклада, от 2000 г. насам Италия е претърпяла три пъти повече регулаторни промени в сравнение с Германия, Франция и Испания – генерирайки несигурност и забавяния. Освен това системата с търгове за мащабни проекти показва ниска степен на участие и високи крайни цени, което увеличава разходите за страната.

Макар през последните години стимулите за фирми, желаещи да инвестират във ВЕИ, да са се подобрили, те все още не са достатъчни, за да се разгърне пълният потенциал на Италия. Ефективността на тези мерки е ограничена от множество фактори – от недостига на подходящо финансиране до ниска административна ефективност.

Липса на информираност и корпоративна активност

Друг важен аспект е липсата на осъзнатост за важността на инвестициите във ВЕИ сред италианските компании и предприемачи. Алесандро Вила, изпълнителен директор на Elmec Solar, отбелязва, че често се среща с мениджъри, които никога не са разглеждали тази възможност в дълбочина.

Не бива да се подценява и натискът от страна на лобита и интереси, които целят да забавят иновациите и разпространението на възобновяемата енергия. Докладът на Legambiente „Мат за възобновяемите източници 2025“ е показателен: Италия натрупва огромно изоставане по отношение на целите за 2030 г. – основно поради бюрократични, регулаторни и териториални проблеми. От 2 109 проекта, стартирани след 2015 г., цели 1 729 все още не са оценени.

Изходът: стратегия за 100% възобновяема енергия

Въпреки предизвикателствата, има път напред. Коалицията „100% Възобновяема мрежа“ разработи амбициозна, но реалистична стратегия за постигане на климатична неутралност чрез радикална трансформация на националната енергийна система. Основните ѝ стълбове включват: електричеството като доминиращ енергиен носител, захранван от ВЕИ; силна интеграция между различните форми на крайно потребление на енергия; и синергия между различни технологии.

Необходимостта от бърза и икономически ефективна декарбонизация чрез вятърна и слънчева енергия е особено належаща. В тази връзка се предлага създаването на „възобновяеми зони“ – териториални клъстери, в които да се концентрират технологии за производство и съхранение на зелена енергия.

Като цяло, Италия не се сблъсква с непреодолим проблем. Страната разполага с огромен потенциал в областта на ВЕИ – но трябва да преодолее бюрократичните, регулаторните и културните пречки, които я делят от ефективното му използване. Енергийният преход не е само въпрос на неотложност или опазване на околната среда – той е стратегически залог за икономическото и енергийното бъдеще на страната.

Това разследване беше осъществено с подкрепата на Journalismfund Europe.