Само това е позволило еволюцията да достигне дo появата на интелигентен вид

В някакъв ранен момент от историята на Земята, група от все по-сложни химични вещества е направила нещо ново — с помощта на енергия те по някакъв начин са се трансформирали в енергийно-продуцираща и самовъзпроизвеждаща се клетка. Точният момент на това ключово събитие остава скрит зад завесата на милиарди години.

Науката е открила доказателства за живот още отпреди 4.2 милиарда години — само около 250 милиона години след формирането на планетата.

Древни фосилизирани микробни слоеве от цианобактерии, наречени строматолити, датират от преди 3.7 милиарда години.

Австралийски скали съдържат изотопни сигнатури, предполагащи живот отпреди 4.1 милиарда години. Влакнести структури в канадски скали може би също са с биотичен произход и датират отпреди 4.28 милиарда години.

Други учени изучават генетиката, за да разберат как е възникнал първият живот. Те използват понятието „Последен универсален общ прародител“ (LUCA), за да проследят еволюционната линия.

LUCA е хипотетична клетка, която се счита за прародител на бактериите, археите и еукариотите. LUCA е поне на 3.6 милиарда години, а може би и на 4.3 милиарда.

Все още има научен дебат относно най-ранните доказателства за живот на Земята. Времето на появата на живота не е напълно изяснено. Но едно нещо става все по-ясно: животът е възникнал бързо — не дълго след формирането на планетата, пише Universe Today.

В нова научна статия американският астроном Дейвид Кипинг анализира доказателствата за бързо възникване на живот (абиогенеза) на Земята и подобни на нея планети. Статията, озаглавена „Силни доказателства, че абиогенезата е бърз процес и се случва на планети, подобни на Земята“, е приета за публикуване в списание Astrobiology.

„За първи път имаме формално силни доказателства в полза на хипотезата, че животът се появява бързо при условия, подобни на земните“, казва Дейвид Кипинг от Колумбийски университет

„Но ако еволюцията обикновено отнема 4 милиарда години, за да произведе интелигентен живот като нашия, тогава ограничената продължителност на биосферата на Земята (5-6 млрд. години) изисква ранен (и вероятно нетипичен) старт — пример за слабия антропен принцип."

Слабият антропен принцип гласи, че ако планетата ни не беше подходяща за интелигентен живот, ние нямаше да сме тук, за да го наблюдаваме. Астрономът Брандън Картър въвежда концепцията през 1970-те години, казвайки, че няма място за случайности - не трябва да се чудим защо съществуваме.

Въпреки това, съществува напрежение между бързата поява на живот и дългото време, нужно за развитие на интелигентен живот. Влияе ли нашето собствено съществуване на възприятията ни кога точно е настъпила абиогенезата?

Важи ли същата времева рамка и за други планети? Получава ли се „ранна опора“ за живота там? Повтаря ли се пътят от абиогенеза до интелигентен живот?
Земята няма да остане обитаема вечно. Според някои изследвания, остаряващото Слънце ще я направи необитаема след около 900 милиона години — то ще стане с около 10% по-ярко и това може да унищожи живота.

Това означава, че животът трябва да започне скоро след формирането на планетата, ако трябва да се развие интелигентна форма на съзнание — ако приемем Земята за представителен случай.

„Животът трябва да започне бързо след формирането на планетата иначе ние нямаше да сме тук. Следователно наблюдаваната стойност от 3.7 милиарда години не е изненадваща," пише Кипинг.

Кипинг използва Байесов анализ, за да изчисли вероятността за ранна абиогенеза. Предишната му работа, базирана на 3.7 млрд. годишни микроизкопаеми, дава шанс 3:1 в полза на бърза абиогенеза. Доказателства от въглеродни изотопи в древни скали покачват този коефициент на 9:1. При съотношение 10:1 се смята, че доказателството е „силно“.

Най-новият анализ, включващ нови данни за LUCA (4.2 млрд. години), надхвърля този праг — „номинално 13:1“.
„За първи път имаме формално силни доказателства в полза на хипотезата, че животът бързо се появява в земеподобни условия (въпреки че такива условия може самите по себе си да са редки)," пише Кипинг.

Той също така подчертава, че съотношението е >10:1 при всички възможни стойности за продължителността на биосферата и спекулации за древни цивилизации (като Силурийската хипотеза, която поставя въпроса дали можем да открием доказателства за високоразвита цивилизация в далечното геоложко минало на Земята).

Има едно основно ограничение — ние имаме само един пример за живот: нашата собствена планета. Ако открием живот на Марс, на ледените луни на Юпитер или на екзопланета, тогава цялата ни представа за произхода на живота ще претърпи революция.

„Резултатът не доказва, че животът е често срещан, тъй като условията на Земята може да са изключително редки," заключава Кипинг.

„Следващата ни задача е ясна: да се огледаме и да отговорим на въпроса — колко често срещани са условия, аналогични на тези на Земята?"